Определение № 147 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1817/2012 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на подсъдността, касаеща разглеждането на НОХД № 193/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Котел, поради невъзможност за образуване на състав. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК предвид следните съображения: Съобразно правилата за родовата и местна подсъдност пред Котелския районен съд е било образувано НОХД № 193/2012 г. по повод внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Х. К., Х. Г., К. Г. и Б. А.. С отделни определения двамата наказателни съдии от този районен съд са се отвели - поради наличие на основанието по чл. 29 ал. 1, т. 7 от НПК за съдия И. Ч., който е в близки родствени отношения с прокурора по делото и по чл. 29 ал. 1, б. „г” от НПК за съдия Й. Б., която се е произнасяла по мярката за неотклонение на четиримата подсъдими. При това положение е очевидно, че формирането на състав, който да разгледа делото е невъзможно. Затова, при наличие на условието по чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС намира, че делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг еднакъв по степен съд, какъвто най-близък териториално е Районен съд – гр.Сливен. По настоящото дело с писмо от 12.10.2012 г. РС – Котел е изпратил на ВКС и искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Х. Г. (вх. № 2121/19.10.2012 г. на ВКС), което също следва да бъде препратено на РС – Сливен. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение