Определение № 899 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 519/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 277207 от 25.11.2025 г. на Т. Д. А., в качеството й на родител и законен представител на малолетната А. А. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 3376 от 05.06.2020 г. по гр. д. № 12512/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която след като при условията на чл. 101 СК е допуснато пълно осиновяване на детето от Т. Д. А., съдът е постановил съставянето на нов акт за раждане. В молбата се поддържа наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ГПК, обосновано с твърдения, че през октомври 2025 г. малолетното дете е разбрало за заличаването на биологичния му баща от акта за раждане като последица от допуснатото с решението пълно осиновяване от Т. А.. Твърди се, че осиновителят Т. А. и биологичният баща на малолетното дете- А. Л. Д. са били във фактическо съпружеско съжителство от 2000 г. до 2015г., когато последният е починал. Поддържа се, че, по аналогия от чл. 81 СК, следва пълното осиновяване на А. Д. от Т. А. да бъде допуснато, без да се прекратява произходът от бащата, съответно без той да бъде заличаван от акта му за раждане, тъй като това е в интерес на детето. Иска се отмяна на решението в частта, с която е постановено съставянето на нов акт за раждане на детето и връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор на молбата за отмяна от Софийска градска прокуратура. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа молбата за отмяна, намира, че е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: В т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по тълк. д. № 1/1977 г. е разяснено, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По тези съображения Върховният съд е приел, че не подлежат на отмяна актовете по охранителните производства. Същото следва и от тълкувателните постановки на т. 3 и 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тях целта на производството по Глава 24 ГПК - да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съда, определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение (чл. 298, ал. 1 ГПК) и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. В случая е поискана отмяна на решение, постановено в производство по раздел II „Допускане на осиновяването“ от глава осма „Осиновяване“ на СК. С него, по молба на Т. А., е допуснато, при условията на чл. 101 СК, пълно осиновяване от нея на малолетното дете А. А. Д., чиито биологични родители са Д. К. К. и А. Л. Д.. Със същото решение, на основание чл. 101, ал. 2 ГПК, е постановено да се състави нов акт за раждане на детето, в който осиновителят да се впише като негов родител, а името на детето да остане непроменено. Съгласно константната практика на ВКС производството по допускане на осиновяването носи белезите на охранително производство, тъй като е безспорно и едностранно. Съдът не разрешава правен спор за защита на лични и имуществени права, а проверява налице ли е еднопосочна воля на участващите лица за исканото осиновяване. Той съдейства на молителя да настъпят желаните изгодни и правомерни правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера. Актът за допускане на осиновяването е охранителен- той не отрича и не признава съществуването на материални субективни права и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно общата разпоредба на чл. 540 ГПК, приложима и спрямо производството по допускане на осиновяването, за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303- 388 ГПК. Следователно законодателят изрично е изключил отмяната като извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, постановени в охранителни производства (в този смисъл са определение № 60311 от 26.11.2021 г. по гр. д. № 4551/2021 г. на IV г.о., потвърдено с определение № 209 от 14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 40/2022 г. на IV г.о.; определение № 4312 от 01.12.2022 г. по гр. д. № 4047/2022 г. на III г.о., потвърдено с определение № 1030 от 10.05.2023 г. по ч. гр. д. № 176/2023 г. на IV г.о. и определение № 50186 от 02.06.2023 г. по гр. д. № 2408/2022 г. на IV г.о., потвърдено с определение № 2675 от 25.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3351/2023 г. на III г.о.). Ето защо подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,