Определение № 5583 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2026 г.

Образувано е по частна жалба на „Сезариа“ ООД, гр. Ветрен, област Пазарджик против разпореждане №1048/11.03.2026 г. по адм. дело № 1216/2025 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 1726/23.02.2026 г. срещу определение № 5280/20.11.2025 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик изразява становище за неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. По делото е установено, че с определение № 5280/20.11.2025 г. по адм. дело № 1216/2025 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на „Сезариа“ ООД, гр. Ветрен, област Пазарджик срещу акт за прекратяване № 1012-12-505#1/04.09.2025 г., издаден от директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съдът изрично е указал, че на основание чл. 88, ал.3 АПК определението не подлежи на обжалване. Независимо от дадените указания против определението е постъпила жалба, в която са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. В титулната част на същата е посочено като правно основание чл. 237, ал.1 АПК. Последното законосъобразно и обосновано не е ценено от административния съд, отчитайки че жалбата няма белезите на искане за отмяна, а правната квалификация не е задължение за страната-жалбоподател. В случай, че е търсило оспорване по реда на извънредния способ за контрол на влезли в сила решения и определения, търговското дружество е следвало да изложи съображения в тази насока. Съдът не е длъжен да приеме конвергиране във формата при условие, че няма дори индиция за сезиране на някое от основанията по чл. 239 АПК. С разпореждане № 1048/вх.№ 1726/23.02.2026 г. от 11.03.2026 г. Административен съд Пазарджик е оставил без разглеждане жалба вх. № 1726/23.02.2026 г., подадена от „Сезариа“ ООД, гр. Ветрен, област Пазарджик срещу определение № 5280/20.11.2025 г. по адм. дело № 1216/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Приел е, че са налице предпоставките за приложение на чл.213а, ал.2, вр. с чл. 215, т.4 АПК. Разпореждането е правилно. Определение № 5280/20.11.2025 г. по адм. дело № 1216/2025 г. на Административен съд Пазарджик е окончателен съдебен акт и не подлежи на инстанционен контрол, поради което оспорването му е недопустимо. По аргумент от тълкувателно решение № 4/02.07.2025 г. по тълкувателно дело № 7/2020 г. на ОСС от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд не подлежи на отмяна по реда на чл. 237, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс влязлото в сила определение на административен съд, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на административен акт. По изложените съображения оспореното разпореждане №1408/11.03.2026 г. по адм. дело № 1216/2025 г. на Административен съд – Пазарджик е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение