Определение № 1534 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2575/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалба на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Кей би си банк България“ ЕАД/ срещу решение №261237 от 07.04.2022 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС и срещу решение №261372 от 15.12.2023 г. по в.гр.д.№1078/2021 г. на СГС. С решение №261237 от 07.04.2022 г. в обжалваната част е потвърдено решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Я. С. Д. иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ за разликата над 3312.55 лв. до пълния предявен размер от 9643.78 лв., главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№47749/2018 г. на СРС, както и в частта на присъдените разноски. С решение №261372 от 15.12.2023 г. е допълнено решение №261237 от 07.04.2022 г., като решение №20231437 от 21.10.2020 г. по гр.д.№57946/2019 г. на СРС е потвърдено и в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 9418.97 лв., предсрочно изискуема главница. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решенията. Посочва се, че направеното в исковата молба изявление на банката за предсрочна изискуемост на кредита, поражда правни последици от връчването на исковата молба на ответника, като обявяването на предсрочната изискуемост представлява праворелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл се поддържа, че е следвало да бъде уважен изцяло установителният иск или да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск, който е допустим и основателен. В изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Ако в исковото производство по реда на чл.415, вр. чл.422 ГПК бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, но обявяването на предсрочната изискуемост се осъществи в хода на исковото производство, това представлява ли правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми при произнасянето по установителния иск. 2. Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск по чл.422 ГПК, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление. 3. Предсрочната изискуемост, настъпила преди заповедното производство и предсрочната изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление, представляват ли различно основание на иск за присъждане на суми, дължими по договор за кредит. Ответникът по касация Я. С. Д. чрез особения представител адвокат К., заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове. За да постанови решение №261237 от 07.04.2022 г. в обжалваната част, въззивният съд е приел, че при липсата на доказателства за валидно направено волеизявление от страна на банката, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че счита кредита за предсрочно изискуем, то не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Счел е, че исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Посочил е обаче, че това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК по отношение на вноските с ненастъпил към датата на устните състезания - 14.12.2021 г., падеж. За да постанови решение №261372 от 15.12.2023 г., с което е допълнено решение №261237 от 07.04.2022 г., въззивният съд е намерил, че разликата между главния установителен и евентуалния осъдителен иск в случая е само във вида на търсената защита и тъй като заявеният спорен предмет е един и същ, съединяването на исковете е недопустимо. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на решенията следва да бъде допуснато по първия от въпросите, за проверка на съответствието на становището на въззивния съд, че обявяването на предсрочната изискуемост в хода на исковото производство не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, с разрешението дадено в решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. По останалите въпроси, свързани с допустимостта на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, съдът ще се произнесе с оглед изхода на делото по главния иск. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,