Определение № 47 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 510/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. С. Г. против разпореждане № 10/07.01.2022 г. постановено по гр.д.№ 318/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната поредната подадена от същата частна жалба против разпореждане на Пловдивски апелативен съд. В частната жалба се прави оплакване за неправилност, незаконосъобразност, немотивираност на обжалваното разпореждане и неправилно и прилагане на материалния закон. Жалбата е бланкетна - не са посочени никакви конкретни нарушения. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е против разпореждане което подлежи на обжалване. Не е посочено в какво се изразява неправилността на обжалваното разпореждане, но това не съставлява нередовност на частната жалба, който да е основание за връщането й, съгласно чл. 261 и чл. 262 ГПК, към които препраща чл. 275, ал.2 ГПК. Не е внесена и дължимата държавна такса, но до колкото са подадени верига от частни жалби, връщани поради неизпълнение на такова указание, настоящата инстанция счита, че следва да я разгледа, като осъди частната жалбоподателкта да внесе дължимата държавна такса с диспозитива на определението. В практиката си ВКС приема, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, което накърнява правата на другите участници в процеса. Страната има право да подава жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Законодателят не определя броя на жалбите, но той не е безкраен. Правото на обжалване не се състои в това чрез верига от жалби, чийто нередовности не се изправят и поради това се връщат, а акта за връщане се обжалва отново, да се препятства развитието на процеса или влизане в сила на съдебния акт, защото това накърнява правото на достъп до съд или на приключване на делото и спора в разумен срок Засегнатата страна в този случай има право да иска преустановяване на подобно поведение или обезщетение за претърпените вреди. /в този смисъл са определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., определения № 761 от 30.11.12 г. по ч. т. д. № 497/12 г. на I т. о. на ВКС и определение № 376 от 10.05.10 г. по ч. т. д. № 350/10 г. на I т. о. на ВКС, разпореждане № 321 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3772/2018 г на ІV гр.о. / В настоящия случай с протоколно определение от 16.06.2020 г. е увеличена от съда цената на предявените искове по чл. 109 ЗС. Това определение е обжалвано и е потвърдено с определение № 260138 от 15.09.2020 г. по ч.в. гр.д.№ 1629/20 г. на Пловдивски ОС. Срещу това определение е подадена частна жалба от Л. С. Г.. С разпореждане № 261486/09.10.2020 г. по същото дело е върната тази частна жалба поради това, че определението, срещу което е подадена не подлежи на касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Против това разпореждане отново е подадена частна жалба от Г., оставена без движение с разпореждане от 02.11.2020 г. с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. Въпреки полученото съобщение на 23.12.2020 г., указанието не е изпълнено и с разпореждане № 261135 от 02.02.2021 г., частната жалба е върната. Това разпореждане също е обжалвано от Г. с частна жалба, по която е образувано ч.гр.д.№ 318/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Частната жалба е оставена без движение с разпореждане от 04.03.2021 г. с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. За да не се бави производството повече, насрещната страна – ищцата е внесла дължимата държана такса от 15 лв. С определение № 88/21.06.2021 г. по ч. гр.д.№ 318/2021 г. е потвърдено разпореждането № 261135 от 02.02.2021 г. на ПОС за връщане на частната жалба. Против разпореждане № 88/21.06.2021 г. на ПАС е подадена частна жалба от Г., която е оставена без движение с разпореждане от 15.07.2021 г. с указания за изправяне на нередовностите й – представяне на изложение и доказателства за внесена държавна такса. Въпреки връченото на 09.08.2021 г. съобщение на частната жалбоподателка на посочения от нея адрес, указанията не са изпълнени, поради което с разпореждане № 186/31.08.2021 г., и тази частна жалба е върната. Против това разпореждане също е подадена частна жалба, оставена без движение с разпореждане от 16.09.2021г. за внасяне на държавна таса, но въпреки връченото редовно съобщение, това указание не е изпълнено и с разпореждане 300/21.10.2021 г. и тази частна жалба е върната. Против това разпореждане е подадена частна жалба, оставена без движение със същото указание, което отново не е изпълнено въпреки редовно връченото съобщение. С разпореждане № 10 от 07.01.2022 г. по ч. гр.д.№ 318/2021 г. на Пловдивски апелативен съд е върната последната частна жалба от Г.. Против последното разпореждане № 10/07.01.2022 г. е подадена частната жалба, по която е образувано настоящото ч. гр.д.№ 510/2022 г. Частната жалбоподателка не сочи конкретни неправилности на обжалваното разпореждане. Съдът констатира, че то е съобразено с процесуалните правила – чл. 286, във вр. с чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 279 ГПК, поради което следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение