Определение № 507 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 71 541/24.07.2020 година, подадена от „Хелио-Тур-С“ [населено място], против определение № 1454/18.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 248/2020 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е върнал подадената от „Хелио-Тур-С“ [населено място] против решение № 7664/12.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-17 състав, постановено по гр. д. № 6015/2016 година, въззивна жалба с вх. № 158 509/20.12.2019 година, тъй като въпреки дадените указания не била внесена дължимата се държавна такса от 350 565.21 лева, като е прекратил образуваното въз основа на нея въззивно производство. В частната си жалба „Хелио-Тур-С“ [населено място] излага съображения за това, че обжалваното разпореждане е неправилно като е поискано същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд за разглеждане по същество на подадената против решението на Софийски градски съд въззивна жалба. Ответната страна по жалбата АППК [населено място] е подала отговор на същата с вх. № 73 583/10.09.2020 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а атакуваното с нея разпореждане да бъде потвърдено. Другата насрещна страна по жалбата Народното събрание на Република България не е подало отговор на същата, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й. „Хелио-Тур-С“ [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 20.07.2020 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 71 541/24.07.2020 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: С решение № 7664/12.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-17 състав, постановено по гр. д. № 6015/2016 година е бил отхвърлен предявения от „Хелио-Тур-С“ [населено място] против Народното събрание на Република България и АППК [населено място] иск с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, за заплащане на сумата от 13 429 022.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20117080400309 по описа на Т. Д. К.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, върху поземлен имот с идентификатор ... с обща площ от 63 194.00 м 2, находящ се в [населено място], м. „А. ч.“ и поземлен имот с идентификатор ... с обща площ от 1 583.00 м 2, находящ се в [населено място], м. „Л.“, които са били продадени на публична продан и сумата от 4 100 488.46 лева законна лихва за забава за периода от 16.05.2013 година до 16.05.2016 година. „Хелио-Тур-С“ [населено място] е подало въззивна жалба с вх. № 158 509/20.12.2019 година против горепосоченото решение, въз основа на която е било образувано гр. д. № 248/2020 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав. С разпореждане от 04.01.2020 година съставът на въззивния съд е оставил производството по делото без движение като е дал на жалбоподателя едноседмичен срок от съобщението, в който да представи доказателства за внесени още 350 565.21 лева държавна такса по сметка на Софийския апелативен съд, наред с вече внесените 25.00 лева, за внасянето на които към въззивната жалба е било приложено доказателство. Това разпореждане е било връчено на „Хелио-Тур-С“ [населено място] на 27.02.2020 година като на същата дата дружеството е подало молба с вх. № 3630/27.02.2020 година, в която е развило съображения защо не дължи исканата от въззивния съдебен състав държавна такса, освен вече внесената такава от 25.00 лева, като е поискало отмяна на разпореждането за указания по реда на чл. 253 от ГПК. Това искане е било оставено без уважение с определение от 28.02.2020 година, а на 18.06.2020 година е постановено обжалваното в настоящето производство определение за връщане на въззивната жалба и прекратяване на образуваното въз основа на нея въззивно производство. Спор относно размера на държавната такса е имало и в първоинстанционното производство, като „Хелио-Тур-С“ [населено място] е внесло държавна такса размер на 50.00 лева за разглеждането на иска. С разпореждане от 01.07.2016 година съставът на Софийски градски съд е оставил производството по делото без движение давайки на „Хелио-Тур-С“ [населено място] едноседмичен срок от съобщението за внасяне на още 701 130.42 лева държавна такса, като с разпореждане от 20.09.2016 година е прекратил производството поради неизпълнението на тези указания. Това прекратяване е било отменено с определение № 527/13.02.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 4836/2016 година, като е било прието, че в случая приложение намира правилото на чл. 9а от ЗОДОВ и внесената такса от 50.00 лева (по 25.00 лева за всеки един от ответниците) е действително дължимата се такава. Основавайки се на това „Хелио-Тур-С“ [населено място] е внесло сумата от 25.00 лева държавна такса за въззивното производство съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая спорен е въпросът как следва да се определи дължимата се по предявения от „Хелио-Тур-С“ [населено място] иск по чл. 4, § 3 от ДЕС такса-дали по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или по чл. 2а от същата. Както е посочено в решение на СЕС (пети състав) от 04.10.2018 година по дело С-517/16 (Н. К. срещу БНБ) чл. 4, § 3 от ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липса на специално производство за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на съюза-допускат национална правна уредба, която предвижда два различни способа за защита, които са от компетентността на различни съдилища и предполагат спазването на различни условия-по ЗОДОВ или по ЗЗД-и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност. Също така допускат национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие, че плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на принципа на ефективност, което трябва да бъде проверено от националната юрисдикция, като се вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея. Съгласно чл. 71 от ГПК внасянето на държавна такса е задължително условие за разглеждане на спора между страните от съда. Същевременно пропорционалната такса се определя като процент от цената на иска, като има установен минимален размер, но не и максимален такъв. Това означава, че колкото по-голям е размера на иска, толкова по-голям ще бъде и размерът на дължимата се държавна такса. В определени случаи това би могло да доведе до съществени затруднения за ищеца, който да не може да внесе дължимата се държавна такса или да е съществено затруднен да направи това. По отношение на физическите лица това затруднение може да бъде преодоляно чрез освобождаването им от задължението за внасяне на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, което обаче е невъзможно за юридическите лица, за които такава възможност не е предвидена. Затова в случаите когато се претендират вреди в голям размер определената по пропорционална такса би могла да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата на ищеца, което би противоречало на принципа на ефективност. Същевременно правните субекти не могат да бъдат ограничавани да претендират пълния размер на претърпените от тях вреди, като предявят иск само за част от тях, съобразявайки се с възможностите си за внасяне на дължимата се държавна такса. В последния случай принципа на ефективност може да бъде съобразен чрез приложението на простата държавна такса. Същевременно принципът на равностойност изисква всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за исковете или жалбите, основани на нарушение на правото на Съюза, и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право. От това следва, че правилата за държавните такси трябва да са еднакви да всички правни субекти, а не за едните да се прилага пропорционалната такса, а простата такса да бъде приложима само когато размерът и може да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата на ищеца. С оглед на това приложима при предявени искове по чл. 4, § 3 от ДЕС следва да бъде разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ, а оттам чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Още повече, че прилагането едновременно на пропорционалната и на простата такса при такива искове би поставило в по-благоприятно положение ищците, които претендират вреди от актове, действия или бездействия на административни органи, в които случаи е приложим ЗОДОВ, което би противоречало на принципа на равностойност. В случая „Хелио-Тур-С“ [населено място] е внесло дължимата се за въззивното производство държавна такса по чл. 9а от ЗОДОВ и чл. 18, във връзка с чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК С оглед на това обжалваното определение на Софийския апелативен съд е неправилно и трябва да бъде отменено като такова и делото да се върне на същия съд за продължаване съдопроизводствените действия по подадената от „Хелио-Тур-С“ [населено място] против решение № 7664/12.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-17 състав, постановено по гр. д. № 6015/2016 година, въззивна жалба с вх. № 158 509/20.12.2019 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение