Определение № 636 от 14.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 542/2012 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Сливенския окръжен съд от 26.04.2012 г. по гр.д. № 442/2011, с което е върната касационна жалба срещу решението на съда от 27.02.2012 г. като просрочена. Недоволен от разпореждането е жалбоподателят С. В. И., който го обжалва в срок, като счита, че е искал продължаване на срока за обжалване поради липса на страници от връченото решение, но не му е съобщено неуважаването на това искане. Ответникът по жалбата Г. Т. А. я оспорва, като счита, че няма доказателства за пропуски в работата на канцеларията на съда, които да обосноват искане за продължаване на срока за касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и с него се туря край на производството по делото, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивното решение е връчено лично на жалбоподателя на 22.03.2012 г. без възражения за липсващи страници от решението, поради което молбата решението да се счита връчено на 27.03.2012 г. не е уважено. При тези обстоятелства съдът е приел, че подадената на 25.04.2012 г. касационна жалба срещу въззивното решение е просрочена. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът за продължаването на установените в закона срокове е предоставен изцяло на преценката на съда, пред който делото е висящо, поради което определенията на съда по молби за продължаване на срока не подлежат на инстанционен контрол. По-горната съдебна инстанция нито може да приеме, че срокът трябва да бъде продължен, нито може да не зачете продължаването на срока. Правилно въззивният съд е приел, че определението по молба за продължаване на срока не се съобщава на молителя. Той е длъжен сам да провери дали срокът е продължен и с колко. При положение, че срокът не е продължен, страната не може да извърши валидно процесуалното действие след изтичането на установения в закона срок. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение