Определение № 10 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 30.09.2020г. / с неправилно посочена дата в частната жалба 13.07.2020г./ по гр.д. №1146/2020г.на АС София, с което е върната частна жалба на П. М. Н. с вх.№73064/27.08.2020г. Жалбоподателят - П. М. Н. поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли да бъде отменено. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 03.05.2020г. по гр.д.№1146/2020г. АС София е оставил без уважение частна жалба на П. М. срещу протоколно определение от 21.11.2019г. по гр.д.№5132/2019г. На ГС София, с което е върната негова въззивна жалба срещу решение по гр.д.№24200/2017г. На РС София. Това определение е обжалвано от П. М. с частна жалба от 01.06.2020г. С разпореждане от 02.06.2020г. на жалбоподателя са дадени указания, че следва в седмичен срок от съобщаването му за това да внесе 15 държавна такса и да представи изложения на основанията за допускане до касационно обжалване. С разпореждане от 31.07.2020г. е оставена без уважение молбата на П. М. за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба. С частна жалба вх.№73064/27.08.2020г. П. М. е обжалвал разпореждането, с което му е отказано продължаване на срока и същата с разпореждане от 27.08.2020г. е оставена без двожение с указание жалбоподателя в седмичен срок от съобщаваето му за това давнесе 15лв. Държавна такса. Съобщение за това частният жалбоподател е получил на 14.09.2020г. С обжалваното разпореждане от 13.09.2020г. АС София е върнал частната жалба вх.№73064/27.08.2020г. на П. М., тъй като не са представени доказателства за отстраняване нередовностите на частната жалба. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съобразно разпоредбата на чл.275, ал.2, вр.чл.262,ал.2, т.2 ГПК частната жалба се връща, когато не бъдат отстранени в срок нередовностите й. В случая жалбоподателят в дадения му от съда срок не е представил доказателства за внасяне на дължимата су държавна такса което е основание за връщане на жалбата като нередовна, както правилно е приел и въззивния съд в обжалваното разпореждане, поради което същото следва да се потвърди. Доколкото в частната жалба не се съдържа конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, то от приложените по делото съобщения, се установява, че на жалбоподателя е била дадена възможност да острани нередовностите на частната си жалба, което той не есторил в дадения му от съда срок. Предвид изложените съображения, съдът