Определение № 143 от 22.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 666/2010 г.

С определение от 07.10.2010 г., постановено по НЧД № 12159/2010 г. по описа на Софийски районен съд, производството е прекратено и изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. В съдебния акт е посочено, че Софийски районен съд не е компетентен да разгледа делото, тъй като от подадената от Н. С. У. срещу Т. И. М. тъжба за престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК става ясно, че клеветническите твърдения, изпратени под формата на сигнал до Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ са приети в електронната пощенска кутия на същата агенция и впоследствие входирани, като разпространението им е осъществено на територията на гр. Горна Оряховица., където сигналът е препратен по компетентност на съответния териториален отдел „Закрила на детето”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Горна Оряховица.. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: НЧД № 876/2010 г. по описа на Горнооряховски районен съд е образувано по тъжба на Н. С. У. против Т. И. М. за престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК. С разпореждане № 319 от 10.09.2010 г., производството е прекратено и изпратено по компетентност на Софийски районен съд, като е прието, че клеветническите твърдения са разпространени именно в неговия съдебен район чрез изпратения от Т. М. сигнал до Държавната агенция за закрила на детето, публикуван на страницата на агенцията със седалище и електронна поща в град София. Искането за промяна подсъдността на делото е ОСНОВАТЕЛНО. Изводите на Софийски районен съд относно подсъдността на производството настоящият касационен състав намира за правилни и законосъобразни, поради което същите не следва да бъдат в цялост преповтаряни. Независимо от факта, че седалището и електронната поща на Държавната агенция за закрила на детето са в гр. София, от значение за определянето на подсъдността на делата от частен характер за клевета е мястото на разпространение на клеветническите твърдения. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Съгласно вътрешните правила за административно обслужване в ДАЗД – раздел V., т. 8 сигналите се регистрират от служителите в деловодната система на агенцията и се предвижват по установения ред. Раздел Х от цитираните правила изчерпателно посочва съдържанието на сайта на ДАЗД, като същия не включва публикуването на сигналите, подадени до агенцията. Нещо повече, съгл. разпоредбите на чл. 7 от Закона за закрила на детето, чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 8, т. 1, б. „а” от приетото на 15.03.2010 г. Споразумение за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция, сигналите за дете в риск, получени било до МВР, ДАЗД или Дирекция „С. подпомагане” първоначално следва да бъдат оценени от социалния работник в отдел „Закрила на детето” към Дирекция „С. подпомагане”. В настоящия случай и в изпълнение на посочените разпоредби сигналът, подаден от Т. И. М. е бил администриран до съответния отдел на местно ниво, а инкриминираните в него твърдения са разпространени пред служител на този отдел. Поради изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение