Определение № 9159 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. П. от гр. Хисаря, обл. Пловдивска, чрез адв. Паров срещу определение № 8174/06.07.2026 г., постановено по адм. д. № 1006/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело С-676 на Съда на европейския съюз (СЕС), образувано по отправеното към него преюдициално запитване с определение № 11385/21.10.2025 г. по административно дело № 1643/2025 на Административен съд (АС)- Варна. В частната жалба са изложени доводи, че определението е неправилно, иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендирани са разноски. Ответникът по частна жалба – „Вива Кредит“ АД оспорва частната жалба като неоснователна в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд анализира въпросите, с които е сезиран СЕС по образуваното пред него дело № С - 676/2025, и приема, че отговорът им е от значение за правилното решаване на делото, поради което е налице хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 АПК. Определението е правилно. Правилна е преценката на съда за наличие на хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 АПК. Спорен и по двете дела е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора, или последният следва да предостави носителите на данни в цялост, т.е. при изрично искане за това да предостави пълно копие от съответния договор, във връзка с който са били събрани и се обработват данните, без изрично да е уточнено дали това са действащи или приключили договори поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора. Търсеното от СЕС тълкуване съобразно формулираните в определението на АС – Варна пет преюдициални въпроса касае, наред с друго, границите на упражняване на правото на субекта на данни по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни, съдържанието на правото на копие от личните данни, които са в процес на обработване, както и значението на достъпа до пълното копие от съответния носител на данните за упражняването на правото на достъп по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, в ситуация, различна от тези по който има постановени дела на СЕС - № С-307/22, № С-487/21. Предвид сходността на фактите и спецификата на поставените въпроси относно визираната хипотеза на достъп до лични данни, в частност правото на копие от личните данни, правилно административният съд приема, че актът на СЕС по дело № С-676/25 ще бъде с обуславящо изхода на спора значение. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящето определение не представлява акт по същество на спора, поради което след отпадане на основанието за спиране на производството и възобновяването му, административният съд следва с акта по същество на спора да се произнесе и по претендираните в настоящата инстанция разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,