Решение № 186 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г.

Решение № 186 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. А. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 1064 от 25.06.12 г. по в. гр. д. № 389 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.07.11 г. по гр. д. № 11340/09 г. на Софийски градски съд като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. А. Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от З. сумата от 7 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му задържане под стража за периода 5.07.99 г. - 5.07.2000 г. и от незаконно повдигнатото му обвинение по н. о. х. д. № 42/04 г. на ПС С., ведно със законната лихва, считано от 18.11.06 г., като е отхвърлен иска до претендирания размер от 50 000 лв., включително и срещу РС Самоков. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и постановяване на нов с пълно уважаване на иска. Претендира разноски. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.68 г. на Пленума на ВС и с т. 10 от ТР № 3/05 г. на ВКС/ по въпроса за съобразяване от страна на въззивния съд на всички наведени в исковата молба от ищеца обстоятелства и главно с тежестта на повдигнатите обвинения, техния вид, брой и тежест на всяко, продължителност на разследването, срок на изтърпяване на марката за неотклонение "задържане под стража", данни за увреденото лице - възраст, професия, гражданство, семейно положение, както и всички претърпени от него негативни последици. В съдебно заседание касатора се представлява от процесуален представител, който счита, че определения от въззивния съд размер на следващото се обезщетение е изключително занижен и не съответства на реално претърпените вреди. Желае въззивния акт да бъде отменен, а предявения иск уважен. Становището изразено от представителя на Прокуратурата на Република България е, че присъденото обезщетение отговаря на вредите, които е доказано, че са претърпени и е в съответствие със социално- икономическите условия и стандарт на живот към момента на повдигане на обвинението. Желае въззивния акт да бъде потвърден. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Срещу ищеца, който понастоящем е на 46 години, е било водено наказателно производство в продължение на седем години. Повдигнато му е обвинение на 5.07.1999 г., като обвинителния акт е внесен в съда през 2004 г. /досъдебното производство по сл. д. № 68/99 г. от РП С. е продължило пет години/. Още районният съд е постановил оправдателна присъда по всички обвинения, която е влязла в сила на 17.11.2006 г. /съдебното производство е продължило две години/. Бил е обвинен за общо единадесет деяния /девет престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и две по чл. 339 от НК/. Наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража" за максимално възможния период от една година /задържан е при повдигане на обвинението на 5.07.1999 г. до 5.07.2000 г. в следствения арест на [населено място], след което мярката му е променена в "домашен арест" до 21.07.2000 г. На последната дата му е определена мярка за неотклонение "подписка" /задържането му е продължило 381 дни/. Била му е наложена и мярка за административна принуда "забрана да напуска пределите на страната" за срок от повече от седем години /от 3.08.2000 г. до 11.12.2007 г./, при положение, че е гражданин на Република М. и там живеят неговите роднини /майка, брат и сестра/. Според показанията на свидетелката В. /приятелка на ищеца, с която е живеел определен период и майка на неговото дете/, първоначално ищецът е работел заедно с чичо си в магазин за хранителни стоки в [жк]. След повдигане на обвинението и неговото продължително задържане под стража, семейният бизнес е пропаднал, а след излизане от ареста - ищецът е останал без работа, като малко по-късно приятелката му го е напуснала заедно с детето им. Животът му се е променил изцяло. При тези безспорно установени по делото факти, въззивният съд е възприел извода на районния, че независимо от продължителния период на задържане под стража /381 дни/, незаконно повдигнатото обвинение за единадесет тежки умишлени деяния и наложена мярка за административна принуда "забрана да напуска пределите на страната" за период от седем години, причинените неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени със сумата от 7 000 лв. Според настоящият съдебен състав този извод на въззивния съд е неправилен. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил посочените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС критерии за понятието "справедливост", тъй кат не са отчетени в съответната степен продължителността на воденото наказателно производство, неговия характер, вид и тежест на деянията, за които е повдигнато обвинение, отражението върху общественото положение, авторитет, начин на живот, възможност за връзка с близките и роднините, които преимуществено са живели в родната му М., изключително продължителния период, през който лицето е бил задържан /повече от една година/, в чужда за него държава, претърпени неудобства и страдания, свързани с ограничаване на правото му на лична свобода и придвижване, преживян силен емоционален стрес. С оглед така изложените обстоятелства и всички следващи се от житейска и човешка логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на следващото се обезщетение възлиза на 15 000 лв. От тях се присъдени 7 000 лв., поради което следва да се отмени въззивния акт в отхвърлителната му част за сумата над 7 000 лв. до 15 000 лв. и се постанови ново, с което да се присъдят още 8 000 лв. В останалата част въззивният акт е правилен и следва да бъде потвърден. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от З. в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като направени по делото разноски съобразно уважената част от иска. Реално заплатените разноски са в общ размер 1 390 лв., от които за държавни такси 40 лв. и за адвокатско възнаграждение 1 350 лв. /съгласно представен пред въззивната инстанция договор за правна помощ и съдействие серия А № 0091096.По представения пред касационната инстанция договор настоящият състав не присъжда възнаграждение, защото не съдържа отбелязване договорената сума да е реално заплатена /. От тях с оглед уважената част от иска/1/3/, следва да се присъди сумата от 470 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение