Решение № 1743 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12232/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД срещу Решение № 3677/18.09.2025 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора, постановено по адм. дело № 435/2025 г. С обжалваното решение е отменен изричен отказ от 11.04.2025г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИЖДМЪНТ“ АД, постановен по заявление на С. В. В. от 07.02.2025г., да предостави всички носители на лични данни по сключените договори за кредит – договорите, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от нея във връзка с договорите за кредит в периода от 06.02.2019г. до 06.02.2025г.; преписката е изпратена на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за ново произнасяне по заявлението от 07.02.2025г, подадено от С. В. В., за предоставяне в срок от един месец, считано от влизане на решението в сила, на всички носители на лични данни по сключените на 11.03.2020г., 27.10.2020г., 04.04.2023г. и 14.05.2024г. договори за потребителски кредит – договорите, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от С. В. В. във връзка с договорите за кредит; „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като недопустимо, с доводи, че за жалбоподателя е липсвал правен интерес от оспорването. Алтернативно решението се оспорва като неправилно – поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения, че съдът е подходил механично и без анализ на предоставената от администратора информация, която включва не само извлечения от база данни, но и реални копия от релевантни части от договора, както и разяснения на целите, средствата и процесите на обработка на личните данни, поради което решението е постановено при липса на задълбочен правен анализ, което е довело и до неясния диспозитив на обжалвания съдебен акт. Моли обжалваното решение да се обезсили, алтернативно отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. С писмена молба се прави искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение по дело С-676/25 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Попова и адв. Николовска. Ответникът по касация – С. В. В. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА. Ответникът по касация се представлява от адв. Мавров. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд, за да постанови обжалваното определение е приел, че жалбата е подадена от лице, на което не са предоставени поисканите носители на лични данни, въз основа на които дружеството обработва данните му, а именно всички договори за кредит, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от него във връзка с отпускане на кредити за периода 06.02.2019г. до 06.02.2025г. Посочил е, че видно от Справка, предоставена от Българска народна банка (БНБ) в Централния кредитен регистър (ЦКР) има информация за сключени между страните потребителски договори за кредит от 11.03.2020г., 27.10.2020г. 04.04.2023г., които не са активни, но срокът от пет години за тяхното съхранение не е изтекъл и един активен от 14.05.2024г. Посочил е, че към Удостоверението относно предоставяне на лични данни са приложени извлечения от документи, които съдържат обработвани от администратора лични данни, а именно: стр.1-ва, страни, член 1 и член 2 от Договор за паричен заем, сключен на 14.05.2024г., както и заключителната част от договора, съдържаща подписите на заемателя и заемодателя; предложение за сключване на договор за паричен заем, предложение за паричен заем, декларация за информационни права на субектите на лични данни-кредитоискатели; декларация за произход на средства, декларацията по чл.42 от ЗМИП, предоставеното копие на лична карта, досие на клиент към 11.04.2025г., съдържащо три имена, ЕГН, адреси, месторабота, телефон, три имена на трето лице за контакт и неговия телефон, извлечение от база данни, наименовано копие на личните данни - три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване и срок на валидност, адрес по лична карта, телефон и резултатите от проверката в Регистър БДС, че документа е валиден и информация, че е извършена справка в ЦКР, без резултатите от нея. По искането за предоставяне на копия от всички носители на лични данни, включително договори, платежни документи и други администраторът е информирал жалбоподателя, че към отговора са приложени извлечения от съответните документи, съдържащи само тези лични данни, които към момента се обработват от Дружеството. Съдът подробно е възпроизвел съдържанието на изпратеното до жалбоподателя Уведомление от 11.04.2025г. Приел е, че от писменото изявление на ответника се налагал извод, че е налице изричен отказ да бъда предоставени носителите на лични данни, което прави жалбата допустима. Изложил е съображения, че становището на ответника само по себе си съдържа причините, поради които изричният отказ е материално незаконосъобразен. Посочил е, че администраторът не дължи да съобщи част от личните данни, а да предостави копие на всички лични данни като спази единствено ограничението с предоставянето на копие да не засяга неблагоприятно правата на трети лица, а той самият не е трето лице, нито се посочва да има други страни по договорите. Посочил е, че договорите за кредит, ведно с погасителните планове, стандартните европейски формуляри и документите, подписани във връзка със сключването и изпълнението им съдържат информация, която представлява лични данни и до тази информация техния субект има право на достъп, чрез получаване на копие от документите, в които тя се съдържа. В противен случай не може да упражни правата си по чл.16 и чл.17 от ОРЗД, както и да провери за спазване на чл.6 от същия Регламент. Извел е извод, че администраторът, по аргумент от чл. 15, §4 от ОРЗД, няма никакво право на преценка дали да предостави или не копие от личните данни на техния субект. Длъжен е да го направи, като при предоставяне на копия на исканите документи, с което ще удовлетвори правото на достъп до всички поискани лични данни, е длъжен да съобрази правата и свободите на други лица тоест да не ги разкрие. Изложил е съображения, че целта на ОРЗД не е да се съобщят някои категории лични данни като три имена, ЕГН, номер и валидност на лична карта, адреси, телефонен номер, място на работа, а да се предостави цялата информация, отговаряща на чл. 4, §1 от ОРЗД. Решението е неправилно. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено от надлежен съдебен състав, действащ в пределите на предоставените му правомощия, подписано е от разгледалия го съдия. Спорът е разгледан при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателните такива. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, доколкото същият твърди, че не е удовлетворено искането му да му бъдат предоставени всички носители на личните му данни – копие на договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни, за да извърши проверка на обработваните данни. Поради това доводът в касационната жалба, че решението е недопустимо е неоснователен. Основателен е доводът за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Допускането на същите е пречка за проверка на решението за съответствие с материалния закон. На първо място съдът няма надлежни фактически установявания, поради което настоящата инстанция не може да определи въз основа на какви установени от съда факти е постановено съдебното решение. На второ място решаващият съд, в мотивите на съдебното решение е акцентирал само върху това, че администраторът на лични данни дължи предоставяне на поисканите му копия от документи, така както са поискани от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 е свързана с правото по чл. 15, § 1 – така в т. 32 и т. 50 от Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21, а не е самостоятелно право. Съдът в решението си не е мотивирал защо е необходимо предоставянето на копия от исканите документи и кои следва да са тези документи – дали съдържащи данни по активни договори, или и такива съдържащи данни по приключили договори. Видно е от данните по делото, че по един от договорите е предоставена информация, вкл. непълно копие (според администратора копието съдържа информация относно обработваните лични данни). Поради това доводът в касационната жалба, че решението е постановено при липса на задълбочен правен анализ е основателен. На трето място съдът въобще не е събирал доказателства и не е изложил съображения дали на подаденото заявление е отговорено от лице, което има право да прави това от името на администратора на лични данни, въпреки че е конституирал като страна по делото администратора на лични данни - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Безспорно се установява, че обжалваният отговор (уведомление от 11.04.2025 г.) е подписан от пълномощник на администратора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД - П. П.. Няма доказателства по делото, че лицето, което е подписало обжалвания отговор разполага с компетентност да издава актове от името на администратора на лични данни. Следователно съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, поради което по делото не са установени относими към спора факти. В тази връзка е следвало да даде указания за доказателствената тежест, която се носи от страните и указания за кои факти и обстоятелства от значение за спора те не сочат доказателства. Допуснал е и нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът ще следва да даде указания на всяка от страните за доказателствената тежест, която носи. След събирането на относимите към спора доказателства, вкл. за датите на прекратяване на сключените между страните договори, т. е. установяване колко от договорите между страните са активни и колко приключили, да се произнесе с мотивиран съдебен акт, като посочи какви относими към спора факти се установяват по делото, дали с обожаваното уведомление е удовлетворено – изцяло или частично, искането на заявителя и в какъв обем и форма следва да се предоставят личните данни на заявителя, вкл. дължи ли се хартиено копие на договорите, активни и приключили, на заявителя. Ще следва да събере доказателства и изложи мотиви относно компетентността на подписалото отговора лице да представлява администратора на лични данни. По искането за спиране на делото до произнасяне на СЕС по дело С-676/25: Тъй като по настоящото дело не се разрешава спора по същество, тъй като за това е необходимо събирането на доказателства, по отправеното искане за спиране на производството по делото следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение