Определение № 3011 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от М. С. В., чрез адв.Хорозов, срещу определение №39919/01.12.2025г. поправено с определение №40025/01.12.2025г. по адм. дело №3384/2024г. на Административен съд – София град, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът – кмет на район Овча купел“ при Столична община, чрез юриск.Петков, в писмен отговор взима становище за неоснователност на частната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - С. К. А., К. О. А., М. О. А., В. И. М., А. В. М., Е. Г., И. Т. Т., Е. И. Т., Р. Н. Й., Д. Н. О., С. Л. Д., З. Л. С., С. И. Ц., Г. И. Ц. и М. Т. М., чрез адв.Банчева, в писмен отговор, взимат становище за неоснователност на частната жалба и претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Б. Г. Х., В. С. В., М. С. В. и В. С. И. срещу Заповед №РОК19-РД-393/13.12.2019г. на кмета на район „Овча купел“-Столична община и е прекратил производството по делото. За да постанови този правен резултат съдът е извършил правилни фактически установявания и въз основа на тях извел съобразени със закона правни изводи, че оспорената заповед не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателите и не създава за тях задължения, т.е. те нямат правен интерес от оспорването й. Определението е правилно. Мотивите за постановяването му напълно се споделят от настоящия касационен състав, в условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. С процесната заповед, издадена на осн. чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, ответниците в настоящото касационно производство и заинтересовани страни в първоинстанционното, като собственици на бившия ПИ с [идентификатор] по КККР от 2007г., изменена 2010г., са били признати за собственици на УПИ ХІІ-545 от кв. 7, идентичен с ПИ с [идентификатор] по сега действащата КККР. Сред тях не попадат първоинстанционните жалбоподатели Б. Г. Х., В. С. В., М. С. В. и В. С. И.. Безспорно е било, че между двете групи лица е налице висящ спор пред гражданския съд относно правото на собственост на процесния имот. Със заповедта по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ се обявяват фактите, настъпили по силата на устройствения план по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, поради което тя има само декларативен характер досежно изрично посочените в закона обстоятелства. Административния орган е обвързан от данните и съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собствениците на имота в съдържанието на заповед като процесната. Извън неговите и на административния съд са правомощия, в това производство, да разрешават спорове за собственост относно имота, предмет на заповедта. Със заповедта по чл.16, ал.6 от ЗУТ се индивидуализират границите по влезлия в сила план на новообразуваните имоти и се посочва идентификатора им по изменената КК, като адресатите са лицата, съгласно данните от вписаните актове за собственост в имотния/кадастралния регистър. Както правилно е посочил съда – процесната заповед има удостоверително, а не конститутивно действие и не представлява пречка оспорващите я да поискат издаване на аналогична в своя полза. Ето защо, правилен е изводът, че процесния административен акт не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателите и не създава за тях задължения, т.е. те нямат правен интерес от оспорването му, съответно жалбата им е недопустима на основание чл. 159,т.4 от АПК. Като правилно по своя резултат, обжалваното определение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателни се явяват исканията на ответниците за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски. Частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплатят на Столична община разноски определени от съда в размер на 50 /петдесет/ евро за юрисконсултско възнаграждение. На ответниците физически лица следва да заплатят разноските направени за адвокатско възнаграждение, само на тези от тях, които съгласно представените като доказателства платежни банкови нареждания /лист 34 до 40 включително/, са ги направили лично като наредители на сумите. Това са ответниците С. Л. Д., С. И. Ц., Е. И. Т., М. О. А., Р. Н. Й., Е. Г., З. Л. С. и А. В. М.. На ответниците, които не са представили доказателства, че са направили разходи за адвокатски хонорар, такива разноски не следва да се присъждат. По делото е представено и платежно банково нареждане /лист 41/ с наредител К. Й. Н., което лице не е страна в настоящото касационно производство, поради което разноски за цитирания в банковия документ адвокатски хонорар не му се следват.Тъй като всички посочени разноски са заплатени в лева, то следва при присъждането им да бъдат превалутирани в евро. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,