Определение № 4419 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Й., чрез адв. Апостолов, срещу определение № 4938/06.02.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 1508/2026 година. С последното е отхвърлено искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-000121/12.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ДД) от ЗДвП му е приложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса по същество, но не повече от 12 месеца“ и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-000122/12.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 2 б. „м“ от ЗДвП му е приложена ПАМ „временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца“, издадени от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“. Релевира възражения за неправилност. Съдът не обсъдил по същество незаконосъобразността на самите ПАМ, липсата на обективни доказателства за твърдяното нарушение, противоречивата фактическа обстановка, нарушенията на принципа за съразмерност. Излага съображения за неправилно приложение на чл. 166 АПК: отнемането на СУМПС за неопределен срок до 12 месеца, както и спирането от движение на ППС за 3 месеца се аргументират като „сериозна намеса в личния и професионалния живот“. Актовете за прилагане на ПАМ били „преждевременно издадени“ в хипотеза на неустановена отговорност. Според жалбоподателя, в конкретната хипотеза нямало доказателства, че той представлява „реална заплаха за пътната безопасност“, но имало доказателства за причинени му продължителни, труднопоправими и несъразмерни вреди. Излага подробни аргументи за неправилност на обжалваното определение. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на процесните заповеди за прилагане на ПАМ. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. Д. Й. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-000121/12.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ДД) от ЗДвП му е приложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса по същество, но не повече от 12 месеца“ и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-000122/12.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 2 б. „м“ от ЗДвП му е приложена ПАМ „временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца“, издадени от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тези заповеди. За да отхвърли искането за спиране, първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят освен изложените аргументи, относно незаконосъобразността на оспорените индивидуални административни актове, общо е посочил, че предварителното изпълнение на заповедите му причинява значителни и труднопоправими вреди. Според съда, не се сочат аргументи, както и не са представени доказателства, че автомобилът и свидетелството за управление на МПС на водача са от изключително значение при упражняване на трудовата му дейност. Твърденията за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Определението е правилно: Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движението по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на актовете. Приложените ПАМ са с превантивен и преустановителен характер, и имат за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесните заповеди е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедите за ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, допуснати съществени процесуални нарушения, са относими към съществото на спора. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение. По отношение на възражението за неправилно приложение на чл. 166 АПК, същото е неоснователно: Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда, това не обосновава механично извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното изпълнение на мерките. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение