Решение № 5086 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10529/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. К. К. от гр.София, чрез адв. Денков, срещу Решение №13612 от 17.04.2025г., постановено по адм. дело №9885/2023г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), в частта, с която съдът е отменил частта „обекти“ на чл.21 ал.1,т.2 и чл.21, ал.3 от Наредбата за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община(или само Наредбата), вместо да отмени изцяло двете разпоредби. Счита, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Претендира и разноски. Ответникът по тази касационна жалба – Столичен Общински съвет(СОС), чрез гл. юриск. Мехмед, оспорва същата. Постъпила е и касационна жалба от Столичен общински съвет, чрез гл. юриск. Мехмед, с която се обжалва изцяло Решение №13612 от 17.04.2025г., постановено по адм. дело №9885/2023г. по описа на АССГ и се настоява за отмяната му и отхвърляне жалбата на К.. Приема се, че съдебният акт е недопустим, респ. неправилен, като постановен при наличие на всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по тази касационна жалба З. К. К., чрез адв. Денков, оспорва същата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на К. и частична основателност на касационната жалба на СОС. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледани по същество и за основателни. За да обяви частичната нищожност на чл.19 ал.1 от Наредбата, отмени останалата и част, както и да отмени разпоредбите на чл.21 ал.1,т.2 и чл.21, ал.3 от общинската Наредба в частта „обекти“, първоинстанционният състав от трима административни съдии е приел, че посочените текстове от подзаконовия нормативен акт са засегнати от съществени пороци, отнасящи се както до липсата на компетентност на издалия наредбата орган, така и с противоречието им с нормативни актове от по-висока степен. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съд е разрешил правен спор по нередовна жалба, поради което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на постановеното съдебно решение. Видно е от съдържанието на входираната от К. жалба(л.9-10 от делото на АССГ), че същият е недоволен и настоява: да се обяви за нищожен чл.19 от Наредбата и да се обявят за нищожни в частта досежно проверките на частни жилища чл.21 ал.1,т.2 и чл.21 ал.3 от Наредбата. С определение по хода от 19.12.2023г. състав на АССГ приел жалбата за редовна(именно с оглед формирания петитум, описан по-горе) и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В първото по делото о.с.з. на 17.03.2024г. жалбата била докладвана по идентичен начин и бил даден ход на устните състезания. С определение от 21.06.2024г. този ход бил отменен, било възобновено съдебното дирене, тъй като не били приети представени от ответника доказателства, относими към предмета на спора. В следващото съдебно заседание съдебното дирене отново било приключено и делото обявено за решаване. При така формулираните искания на К. със съдебното си решение от 17.04.2025г. съдът обявил нищожността на чл.19 ал.1 от Наредбата, в частта, „включително за религиозни, политически, производствени, промишлени, строително-монтажни и ремонти дейности“, а в останалата част отменил разпоредбата на чл.19 от Наредбата като незаконосъобразна по същество. Що се отнася до нормите на чл.21, ал.1,т.2 и чл.21 ал.3 от Наредбата, то същите били отменени само в частта „обекти“. Настоящият състав на касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд е разгледал една нередовна жалба на К., тъй като същата е неясна досежно поставения за разглеждане предмет, касателно законосъобразността на атакуваните норми от общинската Наредба. Разпоредбата на чл.21 ал.1,т.2 от същата има следното съдържание към датата на оспорване: „При осъществяването на контрола органите по чл. 20 имат право: на достъп до всички обекти и територии, в които се извършва контролираната дейност, съгласно установения в закона ред“, а тази на чл.21 ал.3 - „Физическите и юридическите лица, и едноличните търговци, обект на проверка, са длъжни да осигурят достъп до обекти и територии, да оказват съдействие на лицата по чл.20, като при извършване на проверка контролните органи са задължени да се легитимират.“ В този ред търсената от К. отмяна досежно „…проверките на частните жилища чл.21, ал.1,т.2 и чл.21, ал.3…“ е неясно как се отнася до конкретния текст на двете правни норми, респ. не може въобще да укаже причина тричленният състав на АССГ да определи, че физическото лице търси отмяна в частта „обекти“ за двете норми. Именно касационната жалба на К. сочи, че същият не е бил ясно разбран, но това е резултат преди всичко от нередовността на оспорването му, тъй като с него се претендира нищожност на части, които атакуваните норми текстово не съдържат. Разбирането на жалбоподателя за частична отмяна, според обхвата на действие на правилата е едно, но изискването за оспорване на конкретна част от правилото за поведение, не допуска разглеждане на една такава жалба. Именно и поради това съдът е разбрал в една насока искането на К., а последният сочи, че всъщност е преследвал нещо различно. В тази връзка е следвало административният съд да укаже на оспорващия ясно да посочи коя част от текста на правилото оспорва, като е недопустимо като предмет да се въвежда текст, който се извлича от съдържанието на правилото, но не е изписан в двете разпоредби. Отделно от това делото е насрочено и докладвано, вкл. и с обявление в ДВ, бр.12/2024г., в смисъл, че се търси обявяване нищожността изцяло на разпоредбите на чл.21, ал.1,т.2 и чл.21, ал.3 от Наредбата, което пък обективно не отговаря и на търсената защита, и на решението на съда, който се е произнесъл само досежно текста „обекти“ в тях, респ. без да формира мотиви и отхвърлителна част по останалата част на оспорването, ако последните две правила се атакуват изцяло. Изложеното обосновава и извода на съда, че при така допуснатото нарушение на процесуалните правила за разглеждане на спора, което се приема за съществено, е постановено незаконосъобразно съдебно решение от състава на АССГ – налице е основанието по чл.209,т.3 АПК, което обуславя е неговата отмяна изцяло, като делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При това разглеждане ще следва да се отстранят нередовностите на жалбата на К., досежно търсената нищожност на текстовете от общинска Наредба. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение