Определение № 301 от 25.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 666/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от [община] за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение №116 от 31.03.2023 г. по в. т. д. № 492/2022 г., потвърждаващо решение № 260090 от 04.04.2022 г. по т. д. № 864/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на „Запрянови - 03” ООД, [населено място] сумата 77 342.23 лв. – възнаграждение за изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строителни работи по договор № 18ДГ 977 от 08.11.2018 г., както и сумата 1095.68 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.08.2019 г. до 15.10.2019 г. Към молбата е приложен документ (преводно нареждане от 24.04.2023 г.), издаден от „Инвестбанк“, [населено място], от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд е преведена сумата 78 437.91 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда след извършена служебна справка от 25.04.2023 г. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, а именно - касае се осъдително по своя характер решение; срещу това решение е подадена в срок касационна жалба ( вх. № 3266 от 24.04.2023 г. и е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдените суми. Ето защо и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение