Решение № 14027 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2014 г.

ВАСV отделение24.11.2014 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № РД-10-106/14.02.2014 г. на министъра на образованието и науката. ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката, гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 2а да заплати на Татяна Койчева Димитрова гр. Стара Загора сумата 400.00 /четиристотин/ лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 14027 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Татяна Койчева Димитрова от град Стара Загора срещу заповед № РД-10-106/14.02.2014 г. на министъра на образованието и науката, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби - междинна среща не е проведена, в нарушение на чл. 18 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) оценяването не е извършено безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти, а крайната годишна оценка е намалена от контролиращия ръководител без мотиви. Моли заповедта да бъде отменена, като й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, установи следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателката е изпълнявала длъжността началник на Регионален инспекторат по образованието - град Стара Загора. Заеманата от жалбоподателката длъжност е непосредствено подчинена на министъра на образованието и науката, съгласно длъжностната характеристика. За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на служителката е извършено оценяване за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и според представения формуляр протича на три етапа. Съставен е работен план, проведена е междинна среща според формуляра на 31.07.2013 г., като оценката от междинната среща е изцяло положителна за жалбоподателката. Установено е, че целите в работния план се изпълняват на нивото на изискванията за обем, качество и срок, и жалбоподателката постига определено ниво на организация и контрол на ръководения от нея регионален инспекторат. След края на периода, на 30.01.2014 г., е определена обща оценка за изпълнение служебните задължения на служителката "неприемливо изпълнение" след като е констатирано, че целите от работния план не са изпълнени, жалбоподателката показва ниска степен на управленска компетентност и поддържа средно ниво на знания и умения. Оценяването е извършено от министъра на образованието и науката до етапа на междинната среща, а крайната оценка е съставена от заместник - министър на образованието и науката Атанаска Тенева, упълномощена да проведе атестирането (заповед № РД-09-1790/09.12.2013 г.). След възражение на служителката получената обща оценка е потвърдена от министъра на образованието и науката в качеството на контролиращ ръководител на 07.02.2014 г. като най-ниската обща оценка за изпълнение на служебните задължения "неприемливо изпълнение". В мотивите е посочено, че аргументите във възражението не се приемат от контролиращия ръководител, оценяването е извършено съгласно изискванията на НУРОИСДА, въз основа на обективни факти и обстоятелства и оценката е мотивирана. След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране, министърът на образованието и науката издава заповед № РД-10-106/14.02.2014 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обоснова следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права са пряко неблагоприятно засегнати от административния акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът на образованието и науката е орган по назначаването на държавните служители в министерството), в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Независимо от това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл (изм.) държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителката по длъжностна характеристика (т. 1- 5 от работния план възпроизвеждат общи задължения на жалбоподателката по длъжностната характеристика), а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Не са формулирани и изисквания/критерии за изпълнението. Според посоченото в тази графа единственото изискване е спазване на нормативната уредба, т. е. конкретни критерии за изпълнението фактически не са поставени. Задачата по т. 7 е било изпълнена на 13.08.2013 г., което се установява от представения доклад за дейността на РИО по управление и контрол на системата на народната просвета за 2012/2013 г., приет без възражения от страна на органа по назначаването. Освен това срокът по тази точка е бил до м. юли 2013 г., поради което към момента на междинната среща - 31.07.2013 г. е следвало да бъде посочено, че е налице неизпълнение по цитираната точка, което липсва в резултатите от нея. По отношение на неизпълнението на т. 6 не са изложени мотиви във формуляра за оценка - както в положителна, така и в отрицателна насока. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща, както и на заключителната. При проведената междинна среща съставеният в отклонение от нормативните изисквания работен план опорочава крайната оценка, тъй като последната следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в него (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). В случая оценката на служителката е съставена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителката компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1, т. 2 показатели за служители, заемащи ръководни длъжности. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общ и декларативен извод за това, че служителката "не изпълни голяма част от целите в индивидуалния работен план", "не показа знания, умения и поведение на нивото на изискванията", "показва ниска степен на управленска компетентност", "не осигурява добра координация между служителите". Допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА при изготвяне на годишната оценка на оценяващия ръководител опорочават и поставената въз основа на нея от контролиращия ръководител оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата контролиращият ръководител има право на изисква допълнителна информация и мнения, да направи коментар и да потвърди поставената оценка или да я промени с една оценка. В случая поставената от оценяващия ръководител оценка е потвърдена по съображения, които са сходни с тези на оценяващия ръководител. Посочено е, че възраженията и аргументите на служителката срещу оценката "неприемливо изпълнение" се възприемат от контролиращия ръководител, тъй като оценката е извършена съгласно изискванията на наредбата въз основа на обективни факти и обстоятелства и е мотивирана. Този извод се налага от необходимостта оценката на изпълнението на длъжността да отговаря на изисквания за за безпристрастно и обективно оценяване с конкретни мотиви (чл. 76, ал. 7 от ЗДСл). Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи фрази и констатации за неизпълнение и ниска степен на управленска компетентност, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че получената от служителката обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерство на образованието и науката следва да заплати на жалбоподателката сумата 400.00 лв. разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

7