Определение № 377 от 06.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 710/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност, повдигнат между Окръжен съд-гр.Монтана и Софийски Градски съд по повод разглеждането на НЧД № 252/2026 г. по описа на Окръжен съд- гр. Монтана. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Съдебното производство по делото е било образувано първоначално пред Окръжен съд- гр. Велико Търново като НЧД №352/26 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции на решение за пробация / ЗПИПробНадз / във връзка с признаване на съдебно решение, издадено от съд на Зеландия – Западен Брабант, Нидерландия, с което на българският гражданин В. С. П. са наложени пробационни мерки. С определение рег. № 224/07.07.2026 г. Окръжен съд- гр. Велико Търново е прекратил съдебното производство по същото дело поради неподсъдност и е изпратил делото на Софийски Градски съд / СГС/ по съображения за липса на установен адрес на местоживеене на осъденото лице В. П. на територията на Р България и с оглед данните по делото, че е П. е напуснал пределите на страната, поради което компетентен да признае решението по чл. 2, т.1 от Закона е СГС. Посочено е, че след първоначалното насрочване на делото в открито съдебно заседание, след като съдът е приел, че на осн. чл. 8, ал.1 от ЗПИПробНадз делото му е местно подсъдно, с оглед посоченият в удостоверението адрес на местоживеене на лицето – [населено място], общ. /община/, [улица], П. не е бил открит на този адрес. В невръчената призовка е отбелязано, че лицето не живее на адреса в [населено място]от 2022 г.имотът има нов собственик/ и понастоящем е с неизвестно местоживеене. В съдебното производство пред ОС – В. Търново са били събрани данни за местоживеенето на осъденото лице, като не са били установени сключени трудови договори с П.. Установено е, че през 2022 г. същият е продал имота в [населено място] и съгласно извършена справка е напуснал пределите на страната на 28.08.2025 г. през ГКПП К. шосе с л.а. /марка/, рег. [рег.номер на МПС]; не е налице информация да се е завръщал обратно. Изготвените справки от МП ГД „Изпълнение на наказанията“ установяват, че по отношение на същото лице не се изпълнява наказание лишаване от свобода или мярка за задържане в местата за лишаване от свобода. Чрез справки от мобилните оператори са установени данни за използвани от осъдения предплатени карти, като за целта лицето е посочило адреси в [населено място], ПК 3770 и [населено място], ПК /номер/. С оглед цитираните данни съдът е приел, че П. е с неизвестно местоживеене на територията на страната и с оглед данните за напускане пределите на страната компетентен да разгледа делото е СГС, на който съд е изпратил искането за признаване на влязлото в сила решение на издаващата държава. С определението на съда е изпратена информация до компетентния орган на издаващата държава за промяната на компетентния съд, на осн. чл. 8, ал.3 от ЗПИПробНадз. Пред СГС е било образувано ЧНД №4753/2026 г. С разпореждане на съдията – докладчик по делото рег. № 2528/15.07.2026 г. съдебното производство по същото е било прекратено и делото е изпратено на председателя на ОС – Монтана за образуване на производство пред този съд. Позицията на съдията от СГС за неподсъдност на делото е мотивирана с данните по делото за регистрация на един от ползваните мобилни телефонни номера от П. на адрес в [населено място], на който номер е записано съобщение, че осъденият е в болница заедно с жена си. Както и с данните по делото, че съпругата на осъдения, В. М. П. е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [община], [улица], на който адрес очевидно е и обичайното и постоянно местопребиваване на осъденото лице. Пред ОС – Монтана е било образувано ЧНД №252/2026 г. по описа на същия съд. С определение рег. №159/21.07.2026 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на осъдения на адреса, на който е била регистрирана неговата съпруга в [населено място]. За насроченото съдебно заседание на 27.07.2026 г. осъденият П. е бил нередовно призован. Призовката на адреса в [населено място] е върната невръчена от ОЗ „ Охрана“ с отбелязване, че лицето не живее на адреса на съпругата си от 4 години и тя няма връзка с него, както и не разполага с информация за настоящото му местопребиваване. По данни на кмета на селото информацията за местоживеенето на лицето е потвърдена. При тези данни ОС – Монтана е прекратил съдебното производство по ЧНД №252/2026 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, на осн. чл. 44 от НПК по съображения, че делото не му е подсъдно. Посочил е, че поради липса на установен адрес на осъдения на територията на страната, същият е с неизвестно местоживеене, поради което на осн. чл. 8, ал.2 от ЗПИПробНадз делото е подсъдно на СГС. Мотивирал се е и с направените повторни справки с данни за напускане на територията на страната от негова страна и с липсата на данни за актуалното му пребиване в нея. ВКС намира, че компетентен да разгледа делото е Софийски Градски съд. Подсъдността за признаване и изпълнение на влезли в сила съдебни решения по наказателни дела и решения за пробация, постановени в друга държава-членка на ЕС е уредена в чл.2, т.1 от ЗПИПробНадз, като съгласно чл.8, ал.1 от същия закон компетентен да разгледа искането на издаващата държава за признаване на решението е окръжният съд по местоживеенето на лицето. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 2 от ЗПИПробНадз когато местоживеенето на осъденото лице в Република България е неизвестно или лицето не живее в страната, компетентен да признае решението по чл. 2, т.1 от ЗПИПробНадз е СГС. Независимо, че в производството по образуваното пред ОС – В. Търново дело е бил изследван детайлно въпросът с местоживеенето на осъденото лице и са събрани данни, че то е неизвестно, както и такива, че е напуснало страната, СГС е приел, че не е компетентен да разгледа делото и го е изпратил по подсъдност на ОС – Монтана по съображения за установен адрес на неговата съпруга в района на този съд, на който е счел, че П. също има местоживеене, без да извърши призоваване на лицето и да установи налице ли са данни за промяна на местоживеенето му. Въпросът с местната подсъдност на делото след образуването му е фактически въпрос и следва да бъде установен от съда, пред който делото е висящо. Въпрос по същество на делото е да се установят фактическите обстоятелства с местоживеенето на осъденото лице на територията на страната или тези относно нейното напускане. В ЗПИПробНадз няма легална дефиниция на понятието „местоживеене“, поради което приложимият закон е Законът за гражданската регистрация /ЗГР/, който урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица, която представлява съвкупност от данни за едно лице в това число и за неговият постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл. 89, ал.1 от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Съгласно текста на чл. 94 от ЗГР настоящ е адресът, на който лицето живее, като съгл. ал. 2, всяко лице има само един настоящ адрес. В ал.3 е предвидено, че настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. При положение, че мястото на живеене на българските граждани се индивидуализира с настоящият им адрес, първоначално следва да се установи от фактическа страна дали лицето има известен настоящ адрес на територията на страната, на който може да бъде установено, при съобразяване с разпоредбите на гл.4 от ЗГР; алтернативно - дали осъденото лице е напуснало територията на страната, след което от правна страна да се преценяват предпоставките по чл.8 от ЗПИПробНадз относно местно компетентният да разгледа делото съд. ОС-Монтана е събрал изчерпателна информация относно местоживеенето на осъденото лице на територията на страната, съгласно която не са установени данни за негов известен настоящ адрес, на който осъденият пребивава след напускането на посочения в удостоверението по чл. 6 адрес; както и от изготвените справки са установени липса на данни за задържане или изтърпяване на наказание лишаване от свобода на територията на страната. Налице е справка, че след напускането на осъденото лице на страната през месец август 2025 г. няма актуални данни то да се е завръщало обратно. При тези данни от получената от ОС - Монтана изчерпателна информация по въпроса за актуалното местоживеене на осъденото лице на територията на страната, което не е могло да бъде установено и е неизвестно, както и при наличието на официална справка, че лицето е напуснало страната през 2025 г. и понастоящем няма данни да се е завръщало обратно и да пребивава в страната, компетентността за разглеждане на искането за признаване на решението на издаващата държава е на СГС, на осн. чл. 8, ал.2 от Закона. В случая са налице и двете предпоставки по чл. 8, ал.2 от Закона за разглеждане на делото от СГС, които в принципен план са в условията на алтернативност и наличието само на една от тях е достатъчно условие делото да се разгледа от СГС. След образуването на делото пред СГС следва да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за получаване на искането за признаване, на осн. чл. 8, ал.3 от ЗПИПробНадз, поради промяна в подсъдността. Водим от изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,