Решение № 10680 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/ на Министерството на вътрешните работи, чрез юрк. Г. Розенова срещу Решение № 68/14.01.2026 г. постановено по адм. дело № 662/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен /АС-Сливен/. С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-4036/07.10.2025 г. на ВПД директор на ГД НП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 71124/29.10.2013 г. по описа на 02 РУ- Варна, ОДМВР- Варна, извършена на Р. Н. Н. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление №436000-92856/03.06.2025 г. при съобразяване с мотивите на решението. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон. Изложените съображения са в насока, че административният акт е мотивиран, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Сочи се, че административният орган е извършил проверка към датата на подаване на искането и е приел, че полицейската регистрация е необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски по делото, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответника Р. Н. Н., чрез адв. Т. Чакъров в депозиран писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли за отхвърляне на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Н. Н. против заповед № 3286з-4036/07.10.2025 г. на ВПД директор на ГД НП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 71124/29.10.2013 г. по описа на 02 РУ Варна, ОДМВР Варна. Административното производство е образувано по молба Р. Н. заведена с вх. № 436000-9856/03.06.2025 г. до Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Варна за снемане/заличаване на полицейската му регистрация от 29.10.2013 г. Към молбата си заявителят приложил издадено на 21.05.2025 г. свидетелство за съдимост рег. № [заличен текст], в което е отбелязано, че Н. не осъждан, както и Удостоверение изх. № 888/23.05.2025 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, съгласно което съдържание, към 22.05.2025 г. срещу Р. Н. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. Във връзка с постъпилата молба в ОД на МВР – Варна била извършена проверка, в хода на която сезираният орган събрал писмена информация, както следва: Споразумение за решаване на бързо производство № 1974/2013 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, водено срещу обвиняемия Р. Н. Н. за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, подписано на 29.10.2013 г.; Протокол от 06.11.2013 г. от проведено открито съдебно заседание на РС – Варна по НОХД № 5734/2013 г., в което съдът е одобрил подписаното от обвиняемия и прокуратурата споразумение № 828, с налагане на наказание „пробация“; Електронна справка за съдимост, съдържаща горните данни, с отбелязване, че Н. е реабилитиран по право на 26.04.2021 г. На 03.07.2025 г. с рег. № 365р-37100 Директорът на ОД на МВР – Варна отправил до Директора на ГД „Национална полиция“ мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация на Р. Н. Н.. В предложението си длъжностното лице посочило, че Н. е осъждан за престъпление по чл. 343б от НК с наказание „пробация“, съгласно протоколно определение № 828/06.11.2013 г. по НОХД № 5734/2013 г. на РС – Варна, като полицейската регистрация е по повод ДП № 1974/2013 г. по описа на дирекцията, образувано за същото престъпление. По преписката е приложена изготвена от Началник Сектор ДФСД в отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ при ГДНП Справка рег. № 3286р-50250/07.10.2025 г., удостоверяваща извършена справка в автоматизираните информационни фондове на МВР за Р. Н. Н., с отразени горните данни за осъждане, като в същата е посочено, че за лицето се обработват данни за „извършител“ по бързо ДП № 1974/2013 г., „задържане на лице – уличен“, задържан със заповед от 18.05.2008 г. „задържане на лице – уличен“, задържан със заповед от 23.10.2013 г., „задържане на лице – уличен“, задържан със заповед от 12.08.2022 г. В справката е вписано още, че от разпечатка от АИС – АНД се установява, че за нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата срещу Н. са съставени 11 бр. АУАН, издадени 10 бр. НП, 9 бр. фиша и приложени 8 бр. принудителни административни мерки за нарушения по ЗДвП, по повод на които лицето многократно е лишавано от право да управлява моторно превозно средство. Видно от същата справка, на Н. като водач на МПС са отнети всички 39 контролни точки и същият няма право да управлява. На 07.10.2025 г. е издадена оспорената заповед № 3286з-4036/07.10.2025 г. на ВПД директор на ГД НП, с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег. № 71124/29.10.2013 г. по описа на 02 РУ Варна, ОДМВР Варна, като административният орган се е мотивирал, че прекратяване на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Посочено е,че, не са налице законовите предпоставки по чл. 68 ал. 6 от ЗМВР, които да налагат снемане на полицейската регистрация на Н., тъй като лицето е задържано във връзка с други престъпления от общ характер, а и е установен като нарушител на правилата за безопасност на движение по пътищата, като извършените от него административни нарушения се допълват към установеното незачитане на правовия ред от негова страна. Преценено е, че продължава да е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни на Н., събрани чрез способа на полицейската регистрация при извършване на тяхната дейност по чл. 14 ал. 1 предл. второ от ЗМВР (осигуряване безопасността на движението по пътищата в РБългария), осъществявана на основание чл. 6 ал. 1 т. 2 и т. 8 от с.з. Административния орган е формирал извод, че данните за лица, признати за виновни и осъдени за управление на МПС след употреба на алкохол са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления, извършване на превенция на деянията, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол, представляващи висока степен на обществена опасност, както и за намаляване на пътно-транспортния травматизъм. С оглед изложеното съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е с извършена полицейска регистрация рег. № 71124/29.10.2013 г., която продължава и към датата на подаване на молбата за нейното снемане/заличаване – 03.06.2025 г. Полицейската регистрация е извършена по повод БДП № 1974/2013 г. по описа на Второ РУ - Варна за извършено от Р. Н. престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК – управление на МПС с установен алкохол в кръвта от 1.28 промила, за което по силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 5734/2013 г. по описа на РС – Варна лицето е изтърпяло наказание „пробация.“ По делото е установено и не се спори, а и от доказателствата се установява, че на 26.04.2021 г. Н. е реабилитиран по право. Безспорно е приел, че от тази дата до датата на подаване на заявлението от жалбоподателя – 03.06.2025 г., същият не е привличан като обвиняем за друго извършено престъпление от общ характер. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречи с материалноправните разпоредби. При преценка на изложените в атакуваната заповед мотиви, съдът е приел, постановеният отказ за снемане на извършената през 2013 г. полицейската регистрация на жалбоподателя Н. към датата на подаване на заявлението е незаконосъобразно формиран, поради нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което са налице основанията по чл. 146, т. 4-5 от АПК за отмяна на процесния акт. Съдът след обстоен анализ на относимите материалноправни норми е приел, че при липса на данни, след настъпване на неговата реабилитация Н. да е бил или към датата на заявлението си е субект на наказателно преследване или има качеството на обвиняем в такова производство, както и на данни, че същият представлява заплаха за националната сигурност или за обществения ред, то при съобразяване на регламентите от Директивата и решението на СЕС по дело С-118/2021 г., се налага извода, че постановеният отказ, обоснован единствено и само на липсата на формално законово основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е незаконосъобразен, тъй като СЕС е прогласил, че не се допуска такава национална разпоредба, която предвижда право да се съхраняват лични, вкл. и биометрични данни на едно физическо лице, което става след извършена полицейска регистрация, ако това не е за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказанието и щом това съхранение вече не е необходимо за тези цели. При съобразяване на предмета и целите на Директива (ЕС) 2016/680, както и съображение 34 от нея, следва, че съхраняване и обработване на лични данни на едно физическо лице по реда на същата е оправдано, единствено ако това се извършва за целите на едно наказателно преследване, което се провежда по отношение на това лице. Ако МВР счита, че следва да се продължи съхранението на личните (вкл. биометрични) данни на жалбоподателя извън целите на едно наказателно преследване, т. е. извън предмета и целите на Директивата, то тогава този орган следва да удостовери в своя акт че продължаването на тази регистрация се налага било за целите на защита на националната сигурност или обществения ред, както е установено в чл. 27 от ЗМВР, които хипотези обаче ще са извън предмета и целите, които са в чл. 1 от Директивата (вж. т. 38 от Решение С-118/2021 на СЕС). Съдът е посочил, че за да е законосъобразен отказът на ответника, същият следва да е мотивиран от фактическа страна с надлежно удостоверени и в достатъчна степен конкретизирани факти, които обосновават нуждата да се продължи полицейската регистрация на жалбоподателя, съответно - че не се налага снемане на същата, поради това, че продължаването й след 26.04.2021 г. се явява оправдано от гледна точка на целите на закона (ЗМВР, Наредбата и Директива (ЕС) 2016/680). При така изложените съображения в заключение съдът е приел, че оспорената Заповед № 3286з-4036/07.10.2025 г. на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като преписката се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Обжалваното решение е валидно, допустимо,но неправилно. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, но неправилно е приел наличието на допуснати съществени нарушения на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя преценката на първоинстанционния съд за това,че в оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. В конкретния казус видно от приложените по делото доказателства,вкл. цитираната от първоинстанционния съд Справка рег. № 3286р-50250/07.10.2025 г., удостоверяваща извършена справка в автоматизираните информационни фондове на МВР за Р. Н. Н., с отразени данни за осъждане, в същата е посочено, че за лицето се обработват данни за „извършител“ по бързо ДП № 1974/2013 г., „задържане на лице – уличен“, задържан със заповед от 18.05.2008 г. „задържане на лице – уличен“, задържан със заповед от 23.10.2013 г., „задържане на лице – уличен“, задържан със заповед от 12.08.2022 г. В справката е вписано още, че от разпечатка от АИС – АНД се установява, че за нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата срещу Н. са съставени 11 бр. АУАН, издадени 10 бр. НП, 9 бр. фиша и приложени 8 бр. принудителни административни мерки за нарушения по ЗДвП, по повод на които лицето многократно е лишавано от право да управлява моторно превозно средство. Видно от същата справка, на Н. като водач на МПС са отнети всички 39 контролни точки и същият няма право да управлява. Т.е. за периода 2008-2013г. Н. има четири задържания в качеството му на уличено лице за различни престъпления,които факти са безусловно относими към характеристиката на личността му и отношението на Н. към правовия ред в държавата. Наред с това, установените множество административни нарушения на Закона за движение по пътищата,с резултат пълното отнемане на контролни точки,не може в конкретния казус да остане встрани,доколкото осъждането на Н.,за което е настъпила реабилитацията е било именно за извършено престъпление по същия закон. Налага се извод за това,че с оспорения пред първоинстанционния съд административен акт обосновано и правилно е извършена съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в настоящия случай и спрямо конкретното лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация /вж. т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС/, в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето събрани чрез способа на полицейската регистрация. С оглед изложеното и при установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, се налага заключение за законосъобразност на постановения отказ за снемане на полицейска регистрация, при спазване принципа на пропорционалност. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски на касатора се определят такива в размер на 235. 79 евро, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 35. 79 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение