Решение № 39 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2014 г.
ВКСI гражданско отделение13.02.2015 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 590 от 26.03.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 3128 от 2013 г., с което е потвърдено решение № 260 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 1501 от 2012 г. на Асеновградския районен съд В ЧАСТТА МУ, с която делбеният имот /имот с кад. № I-145 в кв. 68 по плана на [населено място], [община] с площ от 1600 кв. м., ведно със застроената върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ 78 кв. м./ е изнесен на публична продан. ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 39 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ч. срещу решение № 590 от 26.03.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 3128 от 2013 г., с което е потвърдено решение № 260 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 1501 от 2012 г. на Асеновградския районен съд във втората фаза на делбата, с което е изнесен на публична продан делбения имот /имот с кад. № I-145 в кв. 68 по плана на [населено място], [община]/ и с което съдът се е произнесъл по претенциите по сметки на съделителите Г. К. Блядков, Р. Н. Блядкова и С. Г. Ч. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на закона и немотивирано - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата Г. К. Блядков и Р. Н. Блядкова не вземат становище по нея. С определение № 569 от 29.10.2014 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението само в частта му, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имота- предмет на делбата, при изразено по делбеното дело становище на техническите органи, че имотът е поделяем и при съдържащ се във въззивната жалба довод за поделяемост на този имот. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Отговорът на поставения по настоящото дело правен въпрос до голяма степен е свързан с отговора на въпроса: кога въззивният съд може служебно да назначава експертизи. По този въпрос вече е постановено Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 от което се прие, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали имотът - предмет на делбата е поделяем. Поради това и с оглед приетото в горепосоченото тълкувателно решение, настоящият състав на ВКС счита, че по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по извършване на делбата въззивният съд е длъжен служебно, без искане на страните, да назначи експертиза за поделяемостта на имота - предмет на делбата, ако такава експертиза не е била назначена и приета от първоинстанционния съд. Предвид горепосочения отговор на поставения по делото правен въпрос обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд в частта му за изнасяне на имота на публична продан поради това, че съделителите не били представили инвестиционен проект за неговата подялба, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. При разглеждане на делото по подадената от С. Ч. въззивна жалба срещу решението на първоинстнационния съд по извършване на делбата, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал служебно експертиза за поделяемостта на имота- предмет на делбата, след като такава експертиза не е била приета от първоинстанционния съд. В. съд е следвало да допусне такава експертиза и с оглед на това, че във въззивната жалба на С. Ч. се е съдържал изричен довод за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато от този съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизследване на възможността за извършване на реална делба на имота. След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия: назначаване на експертиза със задача да даде заключение поделяем ли е имота- предмет на делбата и ако да- какви дялове могат да бъдат обособени от него, както и за предоставяне възможност на страните да представят инвестиционен проект за делба на жилищната сграда, ако същата е поделяема. Следва да се има предвид от съда, че ако се установи неподеляемост на намиращата се в делбения имот жилищна сграда, при изразено изрично съгласие от всички съделители, за да се избегне публичната продан на имота, предвид неговата голяма площ /1600 кв. м./, от него биха могли да се оформят два дяла, единият от които да включва жилищната сграда и част от поземления имот, а другия дял- останалата част от поземления имот. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия