Определение № 98 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4444/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение23.03.2021 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение №.124/21.12.20 по г.д.№.4444/19 на ВКС, ІІІ ГО, в частта за разноските, като ОСЪЖДА С. П. С. да плати на Професионална гимназия по каменообработване с.Кунино 1400лв. /хиляда и четиристотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.10230/31.12.20 от Професионална гимназия по каменообработване с.Кунино с искане за допълване на постановеното по делото решение №.124/21.12.20 в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разходи в общ размер на 1400лв. платен адвокатски хонорар. Моли се за присъждането им. С. П. С. оспорва молбата; прави възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително в отговора на касационната жалба и в проведеното съдебно заседание пълномощникът на Професионална гимназия по каменообработване с.Кунино адв.С. е направил искане за присъждане на разноски; приложен е и договор за правна защита и съдействие /от 8.10.19/, извлечение от банкова сметка, удостоверяващо заплащането на 1400лв. адвокатско възнаграждение по делото, и списък с разноски. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с решението. Поради това молбата за допълването му е основателна и следва да се уважи. Възражението по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар /1400лв./ е неоснователно. Същият не се отклонява значително от установения с Наредба №.1 за минималните адвокатски възнаграждения минимум /1233,12лв.-изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.1 и чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата (560лв.+673,12лв.=1233,12лв)/-по-малка сума от който съдът не би могъл да присъди предвид чл.78 ал.5 вр. с чл.36 ЗА /т.3 от ТР 6/12 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. От друга страна не би могло да се приеме и, че се касае за дело, което не се отличава със сложност, като същевременно пълномощникът на Професионална гимназия по каменообработване е извършил множество процесуални действия във връзка с разглеждането му - подаване на отговор на касационната жалба и на писмени бележки, явяване в проведеното съдебно заседание и пледиране. Предвид изложеното на страната следва да се присъди целия размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение с оглед защитата й пред ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,
Цитирани разпоредби
7- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 36 ЗА
- чл. 7, ал. 1, т. 1
- чл. 7, ал. 2, т. 3
- чл. 78, ал. 5