Определение № 445 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България против протоколно определение от 05.04.2021 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д.№ 2904/2020 г. от 4-ти състав на САС. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е върнал въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение от 06.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 6930/2018 г. от СГС. За да постанови определението си, съдът е приел, че не са изпълнени указанията, дадени с разпореждане от 03.11.2020 г., за отстраняване на констатирани нередовности по въззивната жалба. С цитираното разпореждане е указано на Прокуратурата на Република България да посочи изрично обжалваемия интерес – над какъв размер на присъденото обезщетение от 35 000 лева иска отмяна на обжалваното решение и отхвърлянето на иска. С въззивната си жалба, Прокуратурата на Република България е обжалвала решение 06.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 6930/2018 г. от СГС, 1 с което е осъдена да заплати обезщетение в размер на 35 000 лева, като е посочено, че така присъденото обезщетение е завишено и са иска същото да се намали същото. Разпоредбата на чл.260 ГПК посочва какво следва да бъде съдържанието на въззивната жалба, като съгласно разпоредбата на чл.262 ГПК, ако въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК, на страната се съобщава да отстрани нередовностите по жалбата и при неизпълнение в срок, жалбата се връща. Изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК са относно името и адреса на страната, означение на обжалваното решение, в какво се състои искането, подпис на жалбоподателя, както и преписи от жалбата, пълномощно /ако има такова/, новите доказателства /ако има такива/, както и документ за внесена държавна такса. Видно от съдържанието на въззивната жалба и приложенията към нея, Прокуратурата на Република България е изпълнила законовите изисквания на цитираните разпоредби относно съдържанието на въззивната жалба, неизпълнението на които биха дали основание за оставянето й без движение с даване на указания за изпълнение. Жалбата съдържа искане, в което е посочено какво се претендирна от жалбоподателя, като в разпоредбите на ГПК липсва изискване да се посочи в каква част се признава или не основателността на претенцията, предмет на исковата молба. Предвид изложеното, ВКС приема, че въззивната жалба е отговаряла на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК и неправилно същата е била оставена без движение, с дадените указания, като на това основание и последващото определение на състава на САС, съдът е върнал въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение от 06.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 6930/2018 г. от СГС. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на САС, за продължаване на процесуалните действия по делото. Водим от горното, състав на ВКС 2