Определение № 3409 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3714/2023 г.

Производството е по чл. 248,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Д. Д. Н. от АК Ловеч за допълване на определение №2154 от 30.04.2024г по гр. дело №3714/2023г. на ВКС с определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за него на основание чл. 28, ал.2 ЗА, тъй като е представлявал безплатно ответницата в касационното производство А. Ж. К.. Касационно обжалване по жалбата на „ОЗК – Застраховане“ АД не е допуснато, като съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на възнаграждението .Относно определянето му молителят се позовава на минимума по наредба № 1/2004г. В отговор „ОЗК – Застраховане“ АД основанията за ангажиране отговорността на застрахователя да заплаща разноски на адв Д. Д. Н. се оспорва, тъй като оспорва предпоставките по чл. 38, ал.2 във вр ал.1 т.2 ЗА Молбата с основание чл. 248, ал.1 ГПК е постъпила в срок и допустима. По същество е основателна.Ответницата в касационното производство А. Ж. К. е защитавана безплатно от адв.Д. Д. Н. от АК Ловеч от завеждането на иска в съда. Възнаграждение му се дължи на основание чл. 38, ал.2 вр чл. 36 ЗА и за настоящата инстанция .Искането е заявено за присъждане своевременно. Определянето му по размер следва да се извърши от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършената работа, като се присъди съобразно изхода на делото. В случая възнаграждението следва да заплати касатора „ОЗК – Застраховане“ АД ,тъй като неговата касационна жалба не е допусната до разглеждане. НМРАВ не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС .При обжалваем интерес за застрахователя от 45 000лева, т.е за разликата над присъдените 5000 до размера от 50 000 лева по частично уважения иск за обезщетение на неимуществени вреди, делото по което е била оказана безплатна защита пред настоящата инстанция не е от фактическа и правна сложност,спорът е съсредоточен върху определяне на обезщетението по справедливост.Защитата е осъществена с подаване на отговор, изготвена и подадена е включително насрещна жалба, която не е разглеждана. При така отчетените обстоятелства ,възнаграждението следва да се определи на 2100 лева, съдът е пропуснал да го присъди при постановяване на определение №2154 от 30.04.2024г и молбата на основание чл. 248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,