Решение № 5502 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Росатом“ ЕООД, чрез адв. Л. Петков, против решение № 7946/15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2961/2024 г. по описа на Административен съд Варна (АдмС Варна), с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Министерство на иновациите и растежа (МИР), за заплащане на сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен акт на зам.-министъра на иновациите и растежа – отменено Решение № РД-15-2/28.03.2022 г. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменено, като при евентуалност да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът по касация – Министерство на иновациите и растежа, в представено становище, счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена, съответно да бъде оставено в сила оспореното решение. В съдебно заседание ответникът се представлява от чрез гл. юрк. Михайлов, който оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на „Росатом“ ЕООД против Министерство на иновациите и растежа за заплащане на сума в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от незаконосъобразен акт, представляващ Решение № РД-15-2/28.03.2022г. на Министъра на иновациите и растежа, отменена с влязло в сила Решение № 1654 от 09.12.2022 г. по адм. дело № 894/2022 г. по описа на АС Варна, потвърдено с Решение № 7068 от 27.06.2023 г. по адм. дело № 3684/2023 г. на Върховен административен съд (ВАС). От фактическа страна от първостепенния съд е установено, че на 23.02.2021 г. „Росатом“ ЕООД е подало проектно предложение реф. № BG16RFOP002-2.089-2211 в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Във връзка с изменение на Условията за кандидатстване по процедурата дружеството е уведомено, че е включено в списъка с резервни проектни предложения, одобрени за финансиране по процедурата, и следва да представи допълнителни документи. Дружеството е представило документи в указания срок. При разглеждане на проектното предложение и допълнителните документи е било установено задължение към НАП, вследствие от което е прието, че кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициер по т. 11.2., І), буква ѝ) от Условията за кандидатстване по процедурата и на основание чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) от ЗУСЕФСУ с Решение № РД-15-2/28.03.2022 г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ. Отказът е обжалван от дружеството пред съда, като с Решение № 1654/09.12.2022 г., поправено с Решение № 950/04.07.2023 г., постановено по адм. дело № 894/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменено Решение № РД-15-2/28.03.2022 г. Установеното публично задължение, което е дало основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е произтекло от имуществена санкция, наложена с наказателно постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, което е било обжалвано. Съдът е констатирал, че задълженията на дружеството към НАП са били обезпечени в производство по ДОПК чрез налагане на запори по банковите сметки и между публичния изпълнител и дружеството е било постигнато съгласие за разсрочване на задължението, обективирано в протокол изх. № С210003-026-0073877/23.12.2022 г. Така дружеството е доказало, че за него не са били налице основания за недопустимост по т. 11.2, подточка ІІ, буква ѝ) от Условията за кандидатстване в процедурата. Предвид това Административен съд – Варна е отменил отказа и изпратил преписката на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. за ново произнасяне по проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-2211. Съдебното решение е оставено в сила с Решение № 7068/27.06.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3684/2023 г. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил подробно посочената фактическа обстановка по случая въз основа на доказателства в преписката по делото. Съдът е счел искът за допустим. Приел е, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ на ответника, но не и причинната връзка и настъпването на реално претърпени вреди, за да се определи техния паричен еквивалент. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд-Варна е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал напълно обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Правилно АдмС Варна е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на „Росатом“ ЕООД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., настъпили като последица от незаконосъобразното Решение № РД-15-2/28.03.2022 г. на Заместник-министъра на иновациите и растежа. Видно от събраните доказателства, не следва извод за наличие на пропуснати от дружеството ползи, нито за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и пропуснатите ползи, тъй като проектното предложение на „Росатом“ ЕООД е било включено под № 226 в списъка на резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране. Следователно, дружеството не е било включено в основния списък, за получаване на безвъзмездна помощ и е зависело от отпускането на допълнително финансиране. В тази връзка, следва да се посочи, че дори и да не е било отменено процесното решение, това не би означавало, че възниква пряко правото на кандидата да получи безвъзмездна помощ, а това право зависи от други действия и актове, а одобряването на проектното предложение и допустимостта на кандидата не прави сигурно и безалтернативно получаването на помощта. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че дружеството не се е справило с доказателствената тежест и не е доказало по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените имуществени вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отмененото като незаконосъобразно решение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати от АдмС Варна съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно – да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд