Определение № 5414 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение25.11.2025 г.докладчик Даниела Стоянова
Диспозитив
ДОПЪЛВА Решение № 357 от 23.06.2025 г., постановено по гр.д.№3547/2024г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в частта за разноските, имаща характер на определение, както следва: ОТМЕНЯ въззивно решение № 685 от 09.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1780/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за разноските, имаща характер на определение, като вместо това постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Е. И., с ЕГН – [ЕГН], сумата 1046,84лв., деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанции съразмерно с уважената част на исковете. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С Решение № 357 от 23.06.2025 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд след частична отмяна на въззивно решение № 685 от 09.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1780/2023 г. по описа на Апелативен съд – София е постановил :отхвърляне на предявения от С. Е. И. срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 20 000 лв. до размера на сумата от общо 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; отхвърляне на предявения от С. Е. И. срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на сумата от 23 710,24 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, формирани от разликата между полученото трудово възнаграждение в това число и допълнителни възнаграждения и придобивки за допълнително стимулиране и това което би получил в структурите на МВР /за периода от 01.01.2013 г. до 02.06.2015 г./, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.Със същото решение ВКС е оставил в сила въззивно решение № 685 от 09.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1780/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в останалата му обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на С. Е. И. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, последица от повдигнато и поддържано в периода от 04.10.2010 г. до 02.06.2015 г. незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, наказателното производство по което е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. С молба вх. № 13577 от 18.07.2025 г. ПРБ чрез прокурор Д. е поискала ВКС да допълни решението си в частта за разноските като определи окончателно дължимите в полза на ищеца разноски за първа и въззивна инстанция с оглед крайния изход на спора и с оглед на това намали присъдените такива с въззивното решение. Ответната страна по молбата С. Е. И. не депозира отговор по молбата в предоставения му за това законен срок. Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е основателна. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК е ясна – заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид промяната на крайния резултат по делото, ВКС с решението си е следвало да пререши и въпроса с разпределението на разноските. Същият е пропуснал да стори това. В мотивите си е формирал воля, че не се произнася по въпроса за разноските, сторени в касационното производство поради липса на искане от страните за присъждане на такива, но е пропуснал да преизчисли дължимите в полза на ищеца такива, сторени пред първа и втора инстанция съразмерно с уважената част на исковете. Видно от данните по делото искане за присъждане на разноски ищецът е релевирал своевременно в производствата пред инстанциите по същество, представил е списъци на разноските и е удостоверил извършването им. С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските в полза на ищеца са присъдени 1459,10лв. Общият размер на сторените от ищеца разноски пред двете съдебни инстанции по същество на спора е 10325лв. Общият размер на заявените искови претенции е 197260,28лв. Уваженият размер с крайния съдебен акт е 20000лв. В съответствие с нормата на чл.78, ал.1 ГПК, при този краен размер, до който е уважена ищцовата претенция, ПРБ дължи на ищеца деловодни разноски в общ размер 1046,84лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,