Определение № 7519 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Д. от гр.София срещу Определение № 13048/02.04.2026 г. по адм. дело № 2069/2026г. по описа на Административен съд София-град. Частният жалбоподател обжалва съдебния акт като твърди, че същото е неправилно. Твърди, че обжалваният от нея акт за прихващане или възстановяване №П-22221025087845-004-001/30.05.2025г. на инспектор по приходите е незаконосъобразен, за което излага подробни съображения и сметки. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на АССГ. Ответникът – Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, не взема становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на М. Д. от гр.София срещу Решение № 1025/15.08.2025г. на зам. Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който е потвърден акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-22221025087845-004-001/30.05.2025г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София. С разпореждане №7099 от 20.02.2026г. на съдията-докладчик по образуваното по жалбата адм. Дело №2069/2026г. по описа на АССГ производството е оставено без движение като е указано на жалбоподателя, ведно с неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията, че следва да се внесе определената държавна такса и да се конкретизира предмета на обжалване съобразно чл.129,ал.7 и чл.156,ал.1 ДОПК, а именно, че подлежащият и допустим за обжалване акт е АПВ поради приложимия процесуален ред за обжалване на ревизионни актове. Разпореждането е съобщено на жалбоподателката на 26.02.2026г. В дадения процесуален преклузивен 7-дневен срок за отстраняване на недостатъците, течащ от връчване на съобщението, жалбоподателката е внесла държавната такса, но не е уточнила обжалвания акт съобразно указанията на съда. С аналогично разпореждане от 05.03.2026г., връчено на 25.03.2026г., е дадена повторна и допълнителна възможност на жалбоподателката да уточни обжалвания акт. С молба от 30.03.2026г. жалбоподателката Д. изрично уточнява няколкократно, че обжалва решение № 1025/15.08.2025г.то на зам. Директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП. За да остави жалбата без разглеждане, първоинстанционният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, като подадена срещу решение № 1025/15.08.2025г., издадено от зам. Директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП, което съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Решаващият състав е съобразил, че е дал указания и възможност на жалбоподателя да уточни оспорения акт, както и искането си до съда, в резултат на което оспорващият е представил жалба, в която отново е заявено, че се оспорва потвърждаващото решение на горестоящия административен орган. Така постановеното определение е правилно. С Решение № 1025/15.08.2025г. на зам. Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП е потвърден Акт за прихващане или възстановяване №П-22221025087845-004-001/30.05.2025г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София. Решението е издадено в производството по чл. 155 ДОПК по обжалване по административен ред от М. Д. на АПВ №П-22221025087845-004-001/30.05.2025г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София. Съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. По силата на чл. 156, ал.1 ДОПК, на съдебен контрол за законосъобразност подлежи ревизионният акт, в частта, в която не е отменен с решението по чл. 155 ДОПК, респективно – на обжалване подлежи актът за прихващане или възстановяване, а не потвърждаващото го решение при обжалването му по административен ред. Тъй като в случая жалбата, инициирала първоинстанционното съдебно производство, е насочена срещу Решение № 1025/15.08.2025г. на зам. Директор на дирекция „ОДОП“ София, както изрично е заявено и потвърдено от жалбоподателката, а не срещу надлежния и обжалваем акт - АПВ №П-22221025087845-004-001/30.05.2025г., издаден от инспектор по приходите, то законосъобразно с две разпореждания по хода на делото първостепенният съд е дал на жалбоподателя подробни указания за отстраняване на допуснатите нередовности на депозираната от нея жалба. Независимо от това, е депозирана молба, в която като предмет на оспорване отново е посочено решението на горестоящия административен орган. При тази повторна и ясна конкретизация от страна на оспорващия, правилно административният съд е приел, че жалбата е недопустима. Годен и подлежащ на оспорване индивидуален административен акт е издаденият Акт за прихващане или възстановяване №П-22221025087845-004-001/30.05.2025г., на инспектор по приходите при ТД на НАП София, а не потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган. Последното не е годен самостоятелен предмет на оспорване, с оглед на което законосъобразно АССГ е достигнал до извод за недопустимост на жалбата. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение