Определение № 110 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 490/2010 г.

Производството е по реда на чл.351, ал. 5 НПК. Постъпила е жалба от малолетния С. С. С., действащ чрез своята майка и законен представител Я. Й. Т., срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 21.06.10 г, по ВНЧД № П-408/09, с което е върната жалбата му, подадена срещу определение на С. № 290 от 23.11.09, постановено, на основание чл. 243, ал. 7 НПК, с което са оставени без разглеждане жалбите на Е. К., Г. К. и С. С., действащ чрез своята майка и законен представител Я. Т., срещу определение на СГС от 16.10.09, по НЧД № 4037/09, с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 116/04 по описа на ССС-ТО, пр. пр. № 6456/04 по описа на С., образувано за престъпление по чл. 123 НК. Представителят на ВКП е изразил становище за законосъобразност на обжалваното разпореждане. ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебният контрол върху актовете на прокурора, с които се прекратява наказателното производство, уреден в процедурата по чл. 243, ал. 5-7 НПК, е двуинстанционен. Това произтича от разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК, съгласно която определението на въззивния съд, с което се проверява законосъобразността на първоинстанционното определение, е окончателно. В чл. 346, т. 1-4 НПК изчерпателно са изброени актовете, които подлежат на касационен контрол, но въззивното определение, постановено на основание чл. 243, ал. 7 НПК, не е сред тях. При това положение, жалбата, насочена срещу съдебен акт, който излиза извън обхвата на касационния контрол, се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане по същество. Съдията от въззивната инстанция законосъобразно е върнал недопустимата жалба, на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК. Ето защо разпореждането за връщане на жалбата, предмет на настоящето производство, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 351 ал. 5 НПК, ВКС, І НО,