Определение № 2698 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2026 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Х. А. П., чрез адвокат С. А., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 146/06.02.2026г. по в.гр.д. № 2668/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 10460/2020г. на Софийски градски съд за осъждане на молителя да заплати на К. Г. Б. сумата от 100 000лв., на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.284, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.10.2020г. до окончателното плащане. Срещу въззивното решение молителят е подал касационна жалба с вх. № 7470/13.03.2026 г., по която е образувано гр.д. №2038/2026г. на ВКС, ІV г.о. С разпореждане №112/15.05.2026 г. на молителят е предоставена възможност, в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 51 129,19 евро и в същия срок да представи доказателства за това, каквото е задължението по чл.282, ал.2 от ГПК,. С молба вх. №10496/21.05.2026г. Х. А. П., чрез адвокат С. А. посочил, че сумата по определената от съда гаранция по искането за спиране е налична по банковата сметка на молителя в „Прокредитбанк“ АД. Същата, със запорно съобщение №6956/03.09.2020 г. по изп.д. №20207880400451 на ЧСИ М. К., била запорирана, в изпълнение на определението №13921/01.09.2020 г. на Софийски градски съд по гр. д.№198/2020 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск. С оглед на това, молителят направил искане до съда да разпореди сумата от 100 000лв., представляваща 51 129,19 евро, да бъде преведена от сметката на молителя в „Прокредитбанк“ АД по специалната сметка на ВКС. Искането, предмет на производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. За да бъде уважено същото, е необходимо по делото да са представени доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената с решението, чието спиране се иска, сума (чл.282, ал.2, т.1 от ГПК). Сумата, върху която е наложена обезпечителна мярка по реда на чл.390 от ГПК не може да служи като гаранция по чл.282 от ГПК. Двете мерки, макар да имат обезпечителен характер, са различни по своето предназначение. Целта на обезпечението на бъдещ иск е да се предотвратят действия на длъжника, които да осуетят осъществяването на правните последици на решението, а целта на спирането по чл. 282, ал. 2 ГПК е да даде защита срещу последиците на подлежащото на изпълнение невлязло в сила осъдително въззивно решение. Уважаването на искането на молителя ще доведе до лишаване на страната, в чиято полза е допуснато обезпечението, от наложената обезпечителна мярка, извън предвидените в ГПК основания и ред за това, което е недопустимо. С оглед на изложеното и предвид липсата на представени доказателства за внесено от Х. А. П. парично обезпечение по молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 282 ГПК не предвижда възможност за уважаване на молба за спиране без представяне на надлежно обезпечение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение