Определение № 1993 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 292/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4613 от 12.03.2025 г. на Д. С. В., действащ чрез адв. Р. К., за допълване на решението по делото в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноските за касационната инстанция. Ответниците в производството И. И. Н., К. К. З. и Галена П. Г., действащи чрез адв. И. М., оспорват молбата. Поддържат, че разноски не могат да бъдат присъдени на този етап, тъй като делото не е приключило с окончателен акт. Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за неоснователна. С решение № 142 от 11.03.2025 г. по настоящото дело е отменено по жалба на Д. С. В. решение № 5289 от 19.10.2023 г. по в. гр. д. № 8248/2023 г. на Софийски градски съд, II-Б ГО, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението не са присъдени разноските на касатора, но това не е пропуск, който може да бъде отстранен по реда на чл.248 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.294, ал.2 ГПК, при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС. Наличието на изрична законова уредба изключва възможността на този етап от производството да се присъждат разноските, направени по настоящото гр. д. № 292/2024 г. на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,