Определение № 9434 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Я. И. Д., с постоянен адрес гр. Сливен, [жк], [адрес], чрез адв. С. Рафаилов против определение № 1048/04.06.2026г по адм. д. № 198/ 2026г по описа на Административен съд-Сливен, с което е отменено решение изх. № 1040-19-5/13.03.2026 г. издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Сливен. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, на закона и необосновано. Касаторът поддържа, че производството е следвало да бъде разгледано по реда на чл.145 АПК, тъй като е образувано по подадена жалба срещу индивидуален административен акт, изразен чрез действие. Затова счита, че приложимият процесуален ред е този по чл.197 АПК. Моли за отмяна на постановеното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране и разглеждане на жалбата по реда на чл.118 КСО във връзка с Глава Х, раздел I АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ-Сливен с представени писмен отговор изразява становище по частната жалба, в което посочва несъгласие с изводите на съда по предмета на спора (изричен отказ за разглеждане по същество), но счита, че делото е загубило своя предмет с оглед издаването на изричен административен акт за спиране на пенсията на частната жалбоподателка. Моли за отмяна на обжалваното определение и оставяне без разглеждане на първоначалната жалба на Я. Д. против решение изх. № 1040-19-5/13.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Сливен като недопустима. В случай на уважаване на частната жалба и присъждане на разноски прави искане за прилагане на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с чл.144 АПК. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен.. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение съдът, в производство по реда на чл. 197 – чл. 202 от АПК, е отменил решение изх.№ 1040-19-5/13.03.2026 г. издадено от директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е приета за основателна жалба с вх. № 1012-19-8 от 27.02.2026 г. от Я. И. Д. и е изпратена преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Сливен за издаване на разпореждане съгласно дадените указания в това решение. Установил е от фактическа страна, че до директора на ТП на НОИ – Сливен е подадена жалба с вх. № 1012-19-8 от 27.02.2026 г. от Я. И. Д. срещу индивидуален административен акт, изразен чрез конклудентни действия, с който е спряно изплащането на нейната пенсия за осигурителен стаж и възраст за м. януари и м. февруари 2026 г. По жалбата е издадено решение изх.№ 1040-19-5/13.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен, с което оспорването е прието за основателно и е изпратена преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Сливен за издаване на разпореждане съгласно дадените указания. За да се произнесе с обжалваното определение, Административен съд Сливен е приел, че производството е по реда на чл.197 АПК, тъй като директорът на ТП на НОИ – Сливен не е решил по същество въпроса, с който е сезиран с жалбата на Я. И. Д. срещу спирането на изплащането на пенсията й. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че противно на разпоредителната част на акта за приемане на постъпилата пред него жалба за основателна, в решението изцяло липсва произнасяне на административния орган за валидността и законосъобразността на действията по спиране изплащането на пенсията. Определението е постановено в неправилно проведено производство. Съгласно разпоредбата на чл. 197 АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. От данните по делото се установява, че пред директора на ТП на НОИ – Сливен е бил поставен за разглеждане и решаване въпрос относно действителността и законосъобразността на спряното изплащане на пенсията на частната жалбоподателка, за което няма издаден писмен акт по чл.98, ал.1 КСО. В оспореното решение органът е посочил като правно основание разпоредбите на чл.117, ал.3 КСО във връзка с чл. 97 АПК, т.е. произнесъл се е като по-горестоящ административен орган. С оглед правната си природа процесното решение на директора на ТП на НОИ-Сливен, независимо от непълнотата на мотивите и/или диспозитива му, не може да се приеме за отказ за разглеждане на искане за първоначално издаване на административен акт, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл.197 АПК. Изложеното обуславя извод, че административният съд неправилно е провел производство по чл. 197 АПК и в този смисъл неправилно се е произнесъл в закрито заседание, с определение, а не с решение по реда на чл. 145 и сл. АПК след провеждане на открито заседание. Поради това постановеното определение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на друг състав на Административен съд-Сливен за продължаване на производството по подадената от Я. Д. жалба по реда на чл. 145 и сл. АПК, който да се произнесе и по искането за разноски за водене на делото във Върховния административен съд. Неоснователно се поддържа от ответника липса на правен интерес от настоящото производство по оспорване на определение № 1048/04.06.2026г по адм. д. № 198/ 2026г по описа на Административен съд Сливен, обоснована с влизане в сила на изрично разпореждане от 17.03.2026г на пенсионния орган за спиране на пенсията на частната жалбоподателка. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е съдебният акт, поради което не е налице твърдяната процесуална пречка за провеждането му. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,