Решение № 11888 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16211/2011 г.

Решение № 11888 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16211/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Партньор" ООД - гр. Димитровград чрез процесуалния си представител адв. Георги Пейчинов срещу решение № 1679/26.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1001/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 261004047/17.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Хасково, потвърден с решение № 270/24.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта относно допълнително установения корпоративен данък и дължими лихви, както следва: за 2005 г. в размер на 7 425 лв. и прилежащи лихви в размер на 4 654,38 лв. и за 2006 г. в размер на 19 275 лв. и прилежащи лихви в размер на 9 543,16 лв. Макар да не са посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът превратно е тълкувал вида и доказателствената сила на частните документи, приложени по делото и неправилно изводите на приходната администрация са възприети от съда като безспорни. Неправилно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Пейчинов и по доводи, изложени в представените писмени бележки. Поискано е и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба с подробни съображения за нейната неоснователност и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила. Според прокурора правилно съдът е приел, че представените договори за заем се ползват с формална доказателствена сила и затова следва да бъдат преценявани в съвкупност с останалите доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Партньор" ООД - гр. Димитровград РА № 261004047/17.01.2011 г. в частта относно допълнително установения корпоративен данък и дължими лихви, както следва: за 2005 г. в размер на 7 425 лв. и прилежащи лихви в размер на 4 654,38 лв. и за 2006 г. в размер на 19 275 лв. и прилежащи лихви в размер на 9 543,16 лв., първоинстанционният съд е приел, че осчетоводяването на парични средства през 2005 г. и 2006 г. по дебита на с/ка 510 "Каса в левове" и по кредита на с/ка 159 "Други заеми и дългове" като заеми от Господин Йорданов, Латю Желев, Силвия Димова, Недю Иванов, Недялка Цветкова, Валентин Маринов, Богдан Кабаков, Добромир Иванов, Янко Янев, Живка Йорданова, Яни Дебърлиев, Господин Господинов, Пламен Данчев, Петрана Божилова, Латю Латев, Диана Тенева, Даниела Сталева и Цанко Сталев, не са дадени от тези лица пари в заем, а неосчетоводени доходи с недоказан произход от икономическа дейност. За да направи този извод, съдът не е приел доводите на жалбоподателя, че е получил от посочените физически лица заеми на суми от 5 000 лв. до 10 000 лв. или общо 49 500 лв. за 2005 г. и 128 500 лв. за 2006 г. Съдът се е позовал на извършените насрещни проверки при провеждане на ревизионното производство, при които не е установено посочените лица като заемодатели да са притежавали достатъчно парични средства, за да ги дадат в заем. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията е проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и в тежест на касатора е било при условията на пълно насрещно доказване да опровергае констатациите на ревизионния акт с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в която се съдържа оборимата презумпция, че констатациите на ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. От насрещните проверки ревизорите са установили, че посочените като заемодатели лица не са притежавали свободни парични следва, като спестявания от пенсии или трудови възнаграждения, за да дадат заеми на ревизираното дружество. Установено е от приходните органи, че не е спазен и принципа на текущото начисляване. Затова изводите и на ревизиращите органи, а впоследствие и на съда, че посочените суми през 2005 г. и 2006 г. са били налични в касата на дружеството, но не са осчетоводени правилно, затова е налице недеклариран приход от икономическа дейност, който подлежи на облагане с корпоративен данък. Касаторът е изложил оплакване, че неправилно е определен корпоративен данък за внасяне, след като дружеството е регистрирано по патентна дейност и дължи заплащане само на окончателен патентен данък. Последният не се влияе от резултата на извършваната съответна патентна дейност. Това обаче не означава, че за касатора не възниква задължение за корпоративен данък, в случай, че извършва и друга дейност, извън патентната. В процесния случай и органите по приходите и съда, след като не са приели, че за ревизираните години посочените суми са от заемни средства, правилно са приели, че тези суми са приход от икономическа дейност, различна от патентната дейност и затова подлежат на облагане с корпоративен данък. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция считат, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответната дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като на първо място тази страна в касационното производство не се представлява от юрисконсулт, а и такова е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,