Определение № 255 от 25.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 977/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. от [населено място] срещу разпореждане от 07.03.2016 г. по ч. гр. дело № 390/2015 г. на Апелативен съд Б., Гражданско отделение, с което е върната на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК частна жалба с вх. № 817 от 26.01.2016 г. на М. Д. Д. против определение № 1/07.01.2016 г. по ч. гр. дело № 390/2015 г. на Апелативен съд Б.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на закона. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и частната жалба да бъде администрирана. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне частна жалба с вх. № 817/26.01.2016 г., подадена от М. Д., против определение № 1/07.01.2016 г. по ч. гр. д. № 390/2015 г. на Апелативен съд Б., съдията – докладчик е приел, че определението на Апелативен съд Б. е окончателно и не подлежи на инстанционна проверка. Разпореждането е правилно, съобразено със закона и е обосновано. С изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./ е променен компетентният съд, пред който подлежат на обжалване определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената правна норма, когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. В настоящия случай с определение № 1/07.01.2016 г. по ч. гр. дело № 390/2015 г. Апелативен съд Б. е оставил без уважение частната жалба на М. Д. срещу определение от 15.10.2015 г. по в. ч. гр. дело № 330/2015 г. на Сливенски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция. С посоченото определение Сливенски окръжен съд е върнал като нередовна частна жалба с вх. № 4973/05.08.2015 г. на М. Д. срещу определение № 446/02.07.2015 г. по същото дело на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 7304/20.04.2015 г. на М. Д. против разпореждане № 422/26.02.2015 г. по гр. дело № 1548/2013 г. на Районен съд Сливен, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени на ищеца конкретни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. При постановяване на определение от 15.10.2015 г. по в. ч. гр. дело № 330/2015 г. Сливенски окръжен съд е действал като въззивна инстанция при упражняване на правомощията си за проверка редовността на частна жалба срещу постановено от него като въззивна инстанция определение и връщането й поради неотстраняване на допуснатите нередовности. Съобразно изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./ компетентен да се произнесе по правилността на определение от 15.10.2015 г. по в. ч. гр. дело № 330/2015 г. на Сливенски окръжен съд е Апелативен съд Б., чието определение не подлежи на друг последващ съдебен контрол. С постановяване на определение № 1/07.01.2016 г. по ч. гр. дело № 390/2015 г. на Апелативен съд Б. инстанционният контрол е приключил, поради което частната жалба срещу посочения съдебен акт е процесуално недопустима. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че разпореждането от 07.03.2016 г. на Апелативен съд Б. за връщане на частната жалба е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение