Определение № 2653 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2398/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „АГРИЯ – 2009“ ЕООД, със седалище [населено място], община Горна Оряховица, чрез пълномощник адв. А. Костов, против определение № 1608 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1516/2024 г. по описа на Административен съд – София - област. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба на „АГРИЯ – 2009“ ЕООД срещу решение № 1260/28.11.2024 год., постановено по преписка № КЗК/615/2024 год. В частта по т.3 – за незабавно изпълнение на решението по т. 2, с която е постановено прекратяване на нарушението по т. 1. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото с указание за произнасяне по направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на т. 2 от решение № 1260/28.11.2024 год. на КЗК. Ответната страна – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител, в срока по чл. 232 АПК представя писмена защита, в която развива съображения за неоснователност на частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. С обжалваното определение съставът на Административен съд - София - област е приел, че e сезиран с искане, подадено от „АГРИЯ – 2009“ ЕООД, за постановяване на акт, с който да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на т. 2 от решение № 1260/28.11.2024 год.на КЗК по преписка №КЗК/615/2024 год. Приел е, че при условие, че предварителното изпълнение на решението на КЗК произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган, съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии, по аргумент от чл. 166, ал. 2 АПК, когато изпълнението може да бъде спряно, или ако бъде оборена законовата презумция за наличието на предпоставки от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК, или ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По тези съображения, административният съд е приел, че жалбата срещу разпореденото в частта по т.3 - за незабавно изпълнение на решението по т. 2 е недопустимо, поради което я оставил без разглеждане. Обжалваното определение е неправилно. В случая на основание чл. 66, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията е налице допуснато по силата на закона предварително/незабавно изпълнение на решението на КЗК по т. 2. Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на индивидуален административен акт. Предпоставката, при която това може да стане, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като вредата може да бъде причинена само от нови обстоятелства, които са настъпили след издаването на административния акт. В съответствие с описаната нормативна регламентация първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу разпореждане за допуснато по силата на закона предварително изпълнение поради което е била допустима за разглеждане. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, при което решаващият състав да разгледа жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в т. 2 от решение № 1260/28.11.2024 г. на КЗК постановено по преписка №КЗК/615/2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,