Определение № 124 от 24.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1827/2019 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 3239 от 07.05.2020 г. от „Българиан Еър Чартър“ АД, като правоприемник на „Българиан Еър Чартър“ ООД, за превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата 128 400 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 993 от 29.04.2019г. по в. гр. д. № 4626/2018 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от служебна бележка от 19.06.2020 г.) от „Българиан Еър Чартър“ АД, [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с преводно нареждане от 15.05.2019 г. до „Обединена Българска Банка” АД, [населено място], по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 185 от 02.04.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът от „Българиан Еър Чартър“ АД, [населено място] е осъден да заплати на Ф. Г. М. от [населено място] процесната сума, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение – за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, обаче, от издаденото от Частен съдебен изпълнител Г. Д., рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд уведомление изх. № 04418/04.05.2020 г. (приложено към молбата заедно с платежно нареждане от 14.04.2020 г. за заплатени разноски по въззивното дело) се установява, че понастоящем дългът на дружеството-касатор по образуваното от взискателя Ф. Г. М. изп. д. № 20197810400290 за процесната сума (ведно с лихви и разноски) е събран. С оглед изложеното, следва да се приеме, че доколкото присъденото с въззивното решение вземане вече е погасено от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение