Определение № 5368 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3156/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Л. К., П. Г. К., лично и като законни представители на детето Е. И. К., против Определение № 3699 от 29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 8421 по описа за 2024 г. на Административен съд– София- град. Изразени са доводи за незаконност на съдебния акт, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 8421/ 2024г. на Административен съд– София- град е било образувано по искова молба на И. Л. К. и П. Г. К., лично и като законни представители на детето Е. И. К.. Първоинстанционният съд е посочил, че с Определение № 21047/ 24.10.2024г. на И. Л. К., П. Г. К., лично и като законни представители на детето Е. И. К., е предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство в производството по частни жалби срещу Определения № 15636/ 28.08.2024 година; № 16630/ 12.09.2024 година и № 19696/ 11.10.2024 година. Съдът намерил, че предоставената правна помощ следва да се прекрати. За да постанови това съдът е посочил, че до настоящия момент е назначил петима, определени от Председателя на Адвокатска колегия- София, адвокати за осъществяване на правната помощ. Всички назначени адвокати са направили искане да бъдат освободени. Частните жалбоподатели също са искали освобождаване на назначените адвокати с мотиви, че следва да им се даде възможност да изберат адвокат от списък. С Разпореждания от 24.11.2025 година и 09.01.2026г. на частните жалбоподатели е дадена възможност да посочат друг адвокат от представен списък. В определения срок частните жалбоподатели не са посочили адвокат. Отделно от това съдът намерил, че продължаването на правната помощ не е необходимо, тъй като правната помощ не би донесла полза на частните жалбоподатели, а и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ. Напротив, в конкретния случай това довело до неоснователно забавяне на делото. Формирал е решаващия извод, че предоставянето на правна помощ пред Административен съд – София-град е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца. Поради това е оставил молбата на ищците за предоставяне на правна помощ за производството по първоинстанционното дело без уважение като е прекратил предоставената такава. Позовал се е на практика на Върховния административен съд по сходни казуси. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните от частните жалбоподатели основания за отмяната му. Въз основа на тези доказателства, правилен е изводът на адм. съд за прекратяване предоставянето на правна помощ. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това- чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т.3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът в обжалваното определение, че отправеното искане е неоснователно или с отпаднало основание. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. За съда са налице задължения по АПК да осигури служебно съдействие на ищеца за правилно разрешаване на спора - чл.170, ал.3 АПК и чл.171, ал.5 АПК във вр. с чл. 7 и чл.9 АПК. При тези обстоятелства, процесуалните права на ищеца са гарантирани и са правилни крайните изводи на адм. съд, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващия за платен от държавата адвокат. По изложените съображения, административният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 ЗПП и е прекратил предоставянето на правна помощ от вида процесуално представителство за производството по адм. дело. Определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия