Определение № 653 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12093/2024 г.
ВАСТрето отделение23.01.2025 г.докладчик Любка Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 21526 от 29.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9831/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ МАРИЯ ПОПОВА
Мотиви
Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Вюрт България“ЕООД с ЕИК 831363720 със седалище в гр. София, чрез адв. Манчев срещу Определение № 21526 от 29.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9831/2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение като се иска отмяната му и разглеждане на делото по същество. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като предявена от страната по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение жалбата на „Вюрт България“ЕООД с ЕИК 831363720 чрез адв. Манчев срещу Отказ с рег. № 5364р-17729 от 17.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Миграция“-МВР за издаване на разрешение за пребиваване в Република България тип „Синя карта“ на И. А., роден на [дата]., гражданин на Сърбия, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че по силата на изричната разпоредба на чл.24и, ал.4 ЗЧРБ работодателят на чужденеца – в случая „Вюрт България“ЕООД има право да подаде от името на този чужденец заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“=Адресат на административния акт, който се оспорва обаче, не е работодателят, а само чужденецът и търговското дружество няма правен интерес да обжалва административния акт. Правен интерес да обжалват административните актове имат само лицата, чиито законово признати права и законни интереси този административен акт пряко, непосредствено и лично засяга. В случая това са правата и законните интереси единствено на чужденеца, тъй като с отказа се засягат единствено негови права, касаещи получаване на разрешение за постоянно пребиваване с цел работа. Съдът е обосновал извода си с разпоредбата на чл.159, т.4 АПК, като е посочил, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно и която следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай. Обжалваното определение е правилно. Действително, съгласно разпоредбата на чл.24и, ал.4 от ЗЧРБ административното производство по издаване на разрешение за постоянно пребиваване и работа тип „ Единно разрешение за пребиваване и работа“ може да бъде инициирано не само от чужденеца, но и от работодателя му - лично или чрез упълномощено от него лице. Адресат на това разрешение и носител на права и задължения по него / съответно – на отказа да бъде издадено такова/ обаче, е само чужденецът, видно от разпоредбите на чл.24и, ал.1, чл. 7 и чл. 8 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.Поради това, само за чужденеца е налице правен интерес от обжалване на постановения в това производство административен акт /вж. в този смисъл - Определение № 57 от 07.01.2025г. по адм.дело № 11509 от 2024 г.по описа на Върховния административен съд, Определение № 9646 от 13.10.2024 г. по адм.дело № 8629 от 2023г. по описа на Върховния административен съд/. Настоящият съдебен състав на ВАС обръща внимание и че по отношение правото на жалба не е налице предвидена в закона процесуална субституция уредена с разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК. Тя, като извънредно право, може да се упражнява само в изчерпателно изброените от закона случаи, сред които не попада настоящият - т.е. не е предвидена възможност работодателят да обжалва отказа на административния орган на чужденеца да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 24, ал. 4 ЗЧРБ
- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 26, ал. 2 ГПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 24, ал. 1
- чл. 7
- чл. 8