Решение № 8122 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2020 г.

Решение № 8122 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест, подаден от прокурор при Районна прокуратура (РП) гр. Р. - В. Чекански - заместник на административния ръководител на Районна прокуратура гр. Р., против решение № 2740 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 986/2019 г. на Административен съд - Б., с което отхвърлен протеста му за обявяване на нищожността на решение № 127 по протокол № 6 от 27.06.2019 г. на Общинския съвет - Р.. В касационния протест са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Оспорва се приетото, че решението на Общинския съвет - Р. не е нищожно. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде прогласена нищожността на протестираното решение на Общинския съвет - Р.. Твърди се, че общинският съвет увеличавайки броя на децата в яслените групи на детските градини е превишил правомощията си, поради което е постановил нищожен акт. Ответникът - Общинският съвет - Р. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест, като счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационният протест е подаден от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура - Р. против цитираното решение на Общинския съвет, с доводи, че е издадено от некомпетентен да завишава броя на децата в яслените групи в детските градини орган, тъй като това правомощие е на директорите на детските градини на основание чл. 53 и чл. 54 от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с ПМС № 219/05.10.2017 г., ДВ, бр. 81/10.10.2017 г. (Наредба за финансирането) и чл. 60 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО). Завишаването може да бъде разрешено само след извършване на анализ на средномесечната посещаемост за три месеца, какъвто анализ в случая не е направен. Това е довело до неправомерно увеличаване на децата на групите до степен обуславяща нищожност на решението, с оглед важния обществен интерес. С. е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил, вярно и точно е установил фактите по спора. Не е спорно по делото, че протестираното решение на Общинския съвет, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 1, чл. 57 и чл. 58 от ЗПУО, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/03.06.2016 г. за предучилищното образование и Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Приложение № 7 към чл. 53 от ЗПУО за определяне броя на учениците и децата в паралелките и в групите на училищата и детските градини е дадено съгласие през учебната 2019/2020 г. да се сформират групите в общинските детски градини в община Р. с брой на децата по-голям от определения в наредбата, но не повече от 28 деца в група детски градини и не повече от 24 деца в яслена група, е влязло в сила. Същото е съобщено на РП - Р. на 02.08.2019 г., а протестът е подаден на 16.09.2019 г., поради което съдът е посочил, че протестът е допустим само по отношение възраженията за нищожност на решението на Общинския съвет. Съдът е установил, че решението е взето по предложение на кмета на общината с гласовете на 18 общински съветници, присъствали на заседанието от общо 21 за съвета, след положителни становища от постоянните комисии. По отношение, твърденията за нищожност първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 57а от Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищно образование дава право на общинските съвети, при наличие на визираните в разпоредбата предпоставки, с решение да завиши максималния брой на децата в групите над максималния по Приложение № 7 или над определения по реда на чл. 57 от Наредбата с до 3 деца, при условие че са спазени здравните изисквания към детските градини, определени с наредба на министъра на здравеопазването, и изискванията на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, т. е. решението е взето от компетентен орган. Спазването на материалноправните предпоставки за приетото завишение на броя на децата в групите на детските градини на територията на община Р. е въпрос относим към унищожаемостта на акта, но не и към твърдяната нищожност. Същият е влязъл в сила и правото за оспорването му като материално незаконосъобразен е преклудирано. Не е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на материалноправната норма за издаване на акта, същият не е изцяло лишен от законово основание, както и не е налице хипотезата същият да не може да бъде издаден с това съдържание въз основа на никакъв закон или от нито един орган, т. е. актът не страда от изключително тежък порок, водещ до неговата нищожност. В детските градини на територията на община Р. се прилагат делегирани бюджети, а разпоредбата на чл. 57а от Наредбата дава правомощия на общинския съвет за увеличаване максималния брой деца, което следва и от чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, съгласно която общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, вкл. свързаните с неговото изпълнение обосновани разходи за създадената мрежа от общински училища и детски градини и тяхната издръжка, във връзка с правомощията по чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. Протестираният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, поради което съдът е отхвърлил протеста на прокурора от РП - Р. за прогласяване на нищожността решението като неоснователен. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационния протест касационни основания за отмяна на решението - необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е съобразил данните по делото и изводите му са в съответствие със събраните доказателствата. Протестираното решение е прието при спазване на процесуалните правила, по предложение на кмета на общината при необходимия кворум и мнозинство, в изискуемата форма. Същото съдържа правни и фактически основания, като съдът правилно е приел, че не са налице тежки пороци по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Правилно е приел и липса на пороци по чл. 146, т. 1 и т. 4 от АПК. Решението на Общинския съвет е прието от компетентен орган, с оглед нормите на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 1, чл. 57 и чл. 58 от ЗПУО, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/2016 г. и Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищно образование. Съветът е дал съгласие за сформиране на групите в общинските детски градини с брой над определения в Наредбата, но не повече от 28 деца за детска градина и не повече от 24 деца за детска ясла. Вярно е посоченото в касационния протест, че съгласно чл. 60 от ЗПУО броят на групите и броят на децата в групите се определят от директора на съответната детска градина след съгласуване с педагогическия съвет в съответствие с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите и с държавния образователен стандарт за физическа среда и информационното и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и центровете на личностно развитие. Посоченото е в унисон с нормата на чл. 257 от ЗПУО, съгласно който орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищно образование е директорът. Същевременно обаче, нормата на чл. 256 от ЗПУО дава широки правомощия на органите на местното управление да осигуряват и контролират дейностите в посочената сфера, в това число и финансирането на делегираните от държавата дейности и на местните дейности по образование. Систематичното място на цитираните разпоредби е в глава тринадесета "Органи на управление". Съгласно чл. 256 органите на местното самоуправление и местната администрация могат да осъществяват и други правомощия, предвидени в този закон и в други нормативни актове. Такива правомощия са разписани в чл. 57 и чл. 57а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищно образование. Нормата на чл. 57а, ал. 2 от Наредбата изрично предоставя правомощие на Общинския съвет да вземе решение на базата на което да се извърши завишение на броя на децата по ал. 1 при спазване на посочените в нормата условия. При това нормативно разрешение, правилно решаващият съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице и порок по чл. 146, т. 1 и т. 4 от АПК. Актът не е нетърпим от гледна точка на установения правов ред и не са нарушени императивни правни норми, което да прави издаването му невъзможно, не е лишен изначално от правно основание за издаването си, поради пълна липса на предпоставките затова, както правилно е приел и АС - Б.. Що се касае до доводите за противоречие на решението на Общинския съвет с разпоредбите на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата и неспазване на въведените с тях изисквания, които отново се релевират и с касационния протест, то същите са относими към преценката за унищожаемост на акта, но не и за неговата нищожност. Поради преклудиране на възраженията за унищожаемост и възможност да бъдат обсъждани само такива, свързани с валидността на акта, правилно решаващият съд е приел, че протестираното решение на Общинския съвет не страда от толкова тежък порок, водещ до неговата нищожност. Постановеното решение не страда от сочените в касационния протест пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,