Определение № 198 от 14.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 68/2019 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „В&В. Оранжерии П.” О., гр. Петрич срещу решение № 2283 от 03.09.2018 г. по т. д. № 1592/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 102 от 09.01.2018 г. по т. д. № 214/2016г. на Благоевградски окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „Ч. Електро България” АД, гр. София искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване по отношение на дружеството-касатор съществуването на вземания за сумите: 45 338.97 лв. – незаплатена главница за мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.04.2014 г. до 29.02.2016 г. и 2 846.75 лв. – лихва върху главницата за периода от 14.05.2014 г. до 01.04.2016 г. С определение № 146 от 23.04.2019 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ с оглед данните за открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството-касатор. В изпълнение на дадените му указания, с молба вх. № 5037 от 04.06.2019 г. кредиторът-ищец „Ч. Електро България” АД е представил доказателства, че вземанията му срещу „В&В. Оранжерии П.” О., предмет на исковете, по които е образувано т. д. № 214/2016 г. на Благоевградски окръжен съд, са предявени по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ и са включени в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 31.05.2019 г. При тези данни, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 693 ТЗ за прекратяване на спряното производство пред ВКС по касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване съществуването на процесните вземания, като постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Търговско отделение, на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ