Определение № 4016 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. М., член на Църковното настоятелство при Църква „Св. Николай“ [населено място], председател на секционна избирателна комисия № 050600008 – [населено място], обл. Видин, срещу определение № 477 от 01.04.2026г., постановено по адм. дело № 141/2026г. по описа на Административен съд Видин. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. М. против решение № 47-НС от 23.03.2026 г. на Районна избирателна комисия – Видин (РИК), потвърдено с решение № 4646-НС от 27.03.2026 г. на Централната избирателна комисия, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени пространни доводи както срещу приетата от съда недопустимост на производството, така и по съществото на спора, по които се претендира отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество с уважаване на жалбата пред АС Видин и направените в нея искания. Ответникът – Районна избирателна комисия – Видин, чрез нейния председател, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, но по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Видин е решение № 47-НС/23.03.2026 г. на Районна избирателна комисия – Видин, потвърдено с решение № 4646-НС от 27.03.2026 г. на Централната избирателна комисия. С решението на РИК-Видин, постановено на основание чл. 72, ал. 1, т. 20 ИК, не е установено нарушение на изборното законодателство по повод „съобщение за извършени престъпления“, депозирано пред РИК-Видин от С. С. М., и съответно жалбата на лицето е оставена без уважение. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство пред РИК-Видин е образувано по сигнал, подаден от С. С. М., наименуван „съобщение за извършени престъпления“, за извършени нарушения на изборното законодателство – чл. 182, ал. 5 ИК и чл. 183, ал. 4 ИК, свързани с проведен на 21.03.2026г. водосвет в църквата „Св. Николай“ [населено място], община Брегово, за здраве и благополучие на кандидатите за народни представители от ПП ГЕРБ в местната листа. Сигналът е адресиран до Районна прокуратура Видин, РИК-Видин, както и до Негово Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски. В обстоятелствената част на сигнала се претендира РИК-Видин да състави акт за установяване на административно нарушение на лицето В. Д., извършило нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК, а в неговия петитум се прави искане за образуване на досъдебно производство за престъпление по служба по чл. 282 НК, в случай че РИК-Видин не образува административнонаказателно производство и не издаде надлежния акт за установяване на административно нарушение на лицата, извършили нарушение на чл. 182, ал. 5 и чл. 183, ал. 4 ИК. С атакуваното решение на РИК-Видин не е установено нарушение на изборното законодателство, като е прието, че няма данни за извършване на предизборна агитация от служители на вероизповеданията, както и че проведеният водосвет, като вид религиозен обред, не представлява предизборна агитация, както изрично е записано в чл. 182, ал. 5, изр. второ ИК. Също така е прието, че не е налице и другото твърдяно нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК, изразяващо се в използването на агитационни материали, съдържащи религиозни изображения. При тази фактическа установеност, решаващият състав е приел, че с оспореното решение РИК по същество е отказала да започне, въз основа на подадения сигнал, административнонаказателно производство по Част трета от кодекса. Приел е, че в това производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, тъй като целият административнонаказателен процес е властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Посочено е, че реализирането на държавната репресия не е поставено в зависимост от изразената воля на лица, извън субектите, изрично овластени от позитивното право да определят и да налагат конкретизирана юридическа санкция. С оглед на горното първостепенният съд е обосновал извод, че подаденото в случая „съобщение за извършено престъпление“, като сигнал или жалба има само уведомителен ефект, без да поражда право на заявителя на участие в административнонаказателното производство, включващо и право да обжалва отказ да се започне такова. Постановеното определение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло преценката на решаващия съд, че т.нар. „съобщение за извършени престъпления“, по което е издадено решението на РИК-Видин, има характер на сигнал, известяващ компетентния административен орган за наличие, според подателя на сигнала, на данни за извършено нарушение на правилата за предизборна агитация от страна на трети лица. В сигнала е описано поведението на тези лица и е формулирано искане за образуване на административнонаказателно производство, изразяващо се в установяване на нарушението и съответно съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Сигналът е отправен до РИК-Видин за образуване на административнонаказателно производство, тъй като според чл. 496 ИК, акт за установяване на нарушение по чл. 480 ИК, в случаи като процесния, може да бъде съставен от председателя на съответната районна избирателна комисия, въз основа на постановено от нея решение в този смисъл. Първостепенният съд правилно е съобразил, че в Изборния кодекс са уредени материалните състави на административните нарушения, предвидените за тях наказания и компетентните да ги установят и да издадат наказателните постановления органи, но съобразно препращащата норма на чл. 498 ИК правоотношенията по реализиране на административнонаказателната отговорност се регулират от правилата на ЗАНН. От изложеното следва, че постановявайки решение за оставяне без уважение на жалбата на С. С. М. поради липса на установено нарушение на изборното законодателство, РИК-Видин по същество е отказала да започне въз основа на подаден до нея сигнал административнонаказателно производство. В това производство подателят на сигнала няма качеството на страна, нещо повече – РИК има правомощие да състави акт за установяване на нарушение не само по подаден сигнал, но и по собствена инициатива, видно от чл. 496, ал. 1, изр. посл. ИК. Подаденият сигнал или жалба имат само уведомителен характер и не пораждат право за подателя им да участва в административнонаказателното производство, нито да обжалва отказ за започването на такова. Ето защо подаването на жалба/сигнал/съобщение до РИК-Видин не прави С. М. заинтересована страна в проведеното пред тази РИК производство. А след като същият няма качеството на страна, то той няма и законово защитен правен интерес от обжалване на отказа на РИК да започне административнонаказателно производство, съответно – жалбата срещу решението на РИК е недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. В този смисъл е и трайно изградената и непротиворечива практика на съставите на Върховния административен съд по идентични дела, която настоящият съдебен състав споделя напълно. По изложените съображения, като е достигнал до същия правен извод по аналогични съображения, първостепенният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение