Определение № 323 от 08.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2400/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на управителя на „ТРОЯ 2000” ЕООД ЕИК[ЕИК] с вх. № 19 975/01.07.2019 8514/12.06.2013 г., с което се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение, постановено по т.дело №76/2018 г. на Върховен касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, в частта, с която ВКС е осъдил касатора „ТРОЯ 2000” ЕООД да заплати на „Елитис”ЕООД-гр. Варна разноските на последния пред касационната инстанция в размер на 16 800 лева. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 307, ал.1 ГПК изисква от Върховният касационен съд да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна в закрито заседание. Проверката за допустимост на молбата за отмяна се ограничава в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от заинтересовано лице /чл.303, ал.1 ГПК/, на наличие на подлежащ на отмяна съдебен акт, дали са спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове за подаване на молбата за отмяна, както и наличието на точно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Като ново обстоятелство по чл.303 ал.1т.1 ГПК се сочи липсата на приложени към отговора на КЖ доказателства за направата на разноски от ответника по КЖ и представянето на такива три дни преди произнасянето на състава на ВКС по реда на чл.288 ГПК. В случая молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл.305, ал.1 ГПК – в тримесечен срок, считано от узнаване на наведеното като ново обстоятелство по чл.303 ал.1т.1 ГПК: липсата на приложени към отговора на КЖ доказателства за направата на разноски от ответника по КЖ и представянето на такива три дни преди произнасянето на състава на ВКС по реда на чл.288 ГПК. Молбата за отмяна е недопустима, по следните съображения. Отмяната е извънредно средство за проверка на неправилните влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съдебният акт, постановен по реда на чл.288 ГПК не се ползва със СПН по материалноправния спор, нито по присъдените с него разноски, които не са в предмета на спора. С оглед на изложеното определението, атакувано с молбата по чл.303 ал.1 ГПК не съставлява влязъл в законна сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо да е разрешен спор за материално право между страните по делото, който да подлежи на отмяна и няма характер и на съдебен акт, който да е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна. Определението по чл.288 ГПК в частта за произнасяне по разноските в рамките на това производство не е включено и в обсега на определенията по чл.274 ал.3,т.2 ГПК в задължителната практика на ВКС: ТР№5/2015 на ОСГТК на ВКС, като такова, с което се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото. Развитие. Молителят правилно е поискал изменение на определението на ВКС по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските и съставът на ВКС по този ред с определение № 113/11.06.2019 г. по същото т.д. № 2424/18 на Първо т.о. се е произнесъл по спора за разноските във връзка със същите оплаквания, наведени и в настоящата молба за отмяна. Този акт на съда, обаче, не е предмет на настоящата молба за отмяна. С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, счита, че настоящата молба за отмяна е недопустима като подадена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, поради което