Определение № 305 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1616/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СЪНИ ДЕЙ 2006”ЕООД чрез управителя А. С. срещу разпореждане №350 от 14.08.2019г., постановено по в. гр. д. № 172 по описа за 2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му да бъде издаден изпълнителен лист за сумата 2789,99лв. въз основа на уваженото му възражение за прихващане като счита, че в тази част решението е влязло в сила, и за присъдените деловодни разноски. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като при постановяването на въззивното решение и обжалваното разпореждане не е съобразено уваженото му възражение за прихващане. Искането е настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане. Ответникът по жалбата Е. В. Р. не изразява становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: В процесния случай видно от данните по делото Е. В. Р. е предявила против „СЪНИ ДЕЙ 2006”ЕООД три осъдителни искови претенции. В хода на първоинстанционното производство ответното дружество е направило възражение за прихващане. Като краен резултат с решението си Бургаски окръжен съд е уважил първите две претенции на ищцата частично до приетия за установен от доказателствата размер, а в останалата част ги е отхвърлил като недоказани. Като недоказана е отхвърлена и третата искова претенция. С нарочен диспозитив съдът се е произнесъл по заявеното възражение за прихващане като е приел същото за установено в заявения от ответника размер. По въззивна жалба на ответното дружество по описа на Бургаски апелативен съд е образувано въззивно производство, като с постановеното съдебно решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение. С молба от 29.07.2019г. „СЪНИ ДЕЙ 2006”ЕООД е поискал от въззивния съд издаване на изпълнителен лист за сумата 2789,99лв. въз основа на уваженото му възражение за прихващане и за присъдените деловодни разноски. С обжалваното разпореждане искането е оставено без уважение. За да постанови този резултат съдът е посочил, че липсва изпълнително основание – не е налице подлежащо на принудително изпълнение присъдено вземане с акт по чл.404 т.1 ГПК. Приел е и това, че решението в частта на разноските не е по същество на спора и не подлежи на предварително изпълнение. Така постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението в частта на произнасянето по релевирано възражение за прихващане има конститутивен, а не осъдителен характер. Поради това същото в частта, с която е уважено такова възражение е извън обхвата на чл.404 т.1 ГПК и не представлява изпълнително основание. Последиците от уважено възражение за прихващане се изразяват чрез произнасянето на съда по главния иск на ищеца чрез отхвърлянето му до съответната установена част като погасен поради прихващане. Същото няма характер на присъдено вземане, подлежащо на принудително изпълнение. Решението в частта за разноските има характер на определение, поради скоето също е извън обхвата на чл.404 т.1 ГПК. Изложеното обосновава извод, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди. При този изход на производството разноски на жалбоподателя не се следват, а насрещната страна не е претендирала такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение