Определение № 309 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2016 г.

Постъпила е молба вх. № 8596/07.09. 2016 г. от И. С. М., чрез адвокат М. Д., с искане за освобождаване, на основание чл. 83 ГПК, от внасяне на обезпечение в размер на 27982 лв. по спиране на изпълнението във връзка с подадена от страната молба за отмяна на решение. При евентуалност се иска ново продължаване на срока за представяне на документ за внесена като обезпечение сума. Гр. д. № 1917/2016 г. е образувано по молба вх. № 6533 /07.03.2016 г. на И. М. за отмяна на решение № 19 от 17.02.2016 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 78/ 2016 г., с което е потвърдено решение № 1980 от 27.11.2015 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2068/2015 г. за отхвърляне, по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК, жалбата на молителката срещу действия на ЧСИ, обективирани в протокол за предварително разпределение на достигната при публична продан на недвижим имот сума. С определение № 158 от 13.05.2016 г. по гр.д. № 1917/2016 г., съставът на ВКС, IV- то г.о., е спрял, на основание чл. 292 ГПК, производството по делото до приемането на тълкувателно решение по ТД № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС. С молба вх. № 6528/ 23.06.2016 г. И. М. е поискала спиране на публичната продан. С разпореждане от 23.06.2016 г., ВКС и е указал в седмичен срок да представи доказателства за внесена като обезпечение сума в размер на 27892 лв. по набирателната сметка на съда. В срока за изпълнение, изтичащ на 11.07.2016 г., страната е поискала продължаване на срока, като с разпореждане от 11.07.2016 г. той е продължен с два месеца. По искането за освобождаване от внасяне на определената като обезпечение парична сума във връзка с поисканото спиране на публичната продан, съставът на ВКС, IV- то г.о. намира, че същото е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Установеният в ГПК съдопроизводствен ред не предвижда възможност за освобождаване на страната от задължението за внасяне на обезпечение при поискано спиране на изпълнението. Посоченият от молителката ред по чл. 83 ГПК се отнася единствено до освобождаването на страните от такси и разноски, по същество обезпечаващи движението на производството и корелиращи с достъпа до правосъдие и правото на защита. В ЗДТ също не е предвидена възможност за освобождаване на страната от дължимо обезпечение за спиране на изпълнението. Тази принципно възприета от законодателя невъзможност страната да бъде освобождавана от внасяне на обезпечение произтича от характера на самото обезпечение, което служи като гаранция на интересите на насрещната страна в случай на неоправдано забавяне на изпълнението, в частност, като източник на обезщетение за евентуалните вреди от неоснователно забавеното, по искане на другата страна, изпълнение. Уредбата на обезпечението във връзка с поискано спиране на изпълнението, съдържаща се в чл. 282 ГПК, към който чл. 309 ГПК, в случай на подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, препраща, предвижда и невъзможност за самия съд да извършва преценка по целесъобразност кога да се представя обезпечение, от какъв вид и в какъв размер. В условията на чл. 282 ГПК и чл. 309 ГПК по молбата за спиране на изпълнението съдът действа при обвързана компетентност Винаги когато страната по молбата за отмяна иска спиране на принудителното изпълнение, съгласно чл. 309, ал.1, изр.2-ро вр. чл. 282, ал.2, изр.2-ро ГПК тя е длъжна да представи надлежно обезпечение в посочения по т.1 и т. 2 на последната алинея паричен размер. По направеното, при евентуалност, искане за ново продължаване на срока за внасяне на дължимото обезпечение, съставът на ВКС, IV- то г.о намира, че то следва да бъде оставено без уважение. П. с разпореждането от 11.07.2016 г. с два месеца срок, е бил напълно достатъчен за страната да осигури средствата. Самото спиране на изпълнението губи смисъла си, с оглед интереса на поискалата го страна, от определен момент нататък, когато произнасянето по молбата се разстила прекалено дълго във времето. Освен това не е налице процесуална пречка при отхвърлена веднъж молба за спиране на изпълнението, във всеки един следващ момент отново да бъде поискано спирането му. По самата молба № 6528/ 23.06.2016 г. за спиране на изпълнението, по която до настощия момент няма произнасяне, като отчита непредставения и в продължения срок документ за внесена като обезпечение сума и преценката за липсата на основания за новото му продължаване, съставът на ВКС, IV- то г.о намира, че същата следва да се остави без уважение, без да е необходимо да се изследват останалите предпоставки за основателност на искането. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав IV- то г.о.,