Определение № 2202 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.3076/19.11.25 по г.д.№.3149/24 на АС София, ІІс., молбата на А. С. чрез пълномощника й адв.Е. Ф. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение №.899/25.06.25 в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна. Постъпила е частна жалба от А. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Л. Х. С., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ЛАТИ-Л. С.“, оспорва жалбата; Б. П. С. не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С въззивното решение АС София е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният срещу А. С. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот е отхвърлен, и й е присъдил 2000лв. разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК – уважавайки направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар в размер на 3530лв. Настоящият състав намира, че с оглед решение на СЕС по дело C-438/22. посочените в Наредба №.1/09.01.04/ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения-те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства, в това число при съобразяване, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и със значителен обем доказателства, разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание без събиране на доказателства, а адвокатската защита е включвала само отговор на въззивна жалба и явяване в откритото съдебно заседание, платеното адвокатско възнаграждение в размер на 3530лв. е прекомерно и, предвид направеното възражение по реда на чл.78 ал.5 ГПК, дължимото такова не надвишава вече присъдените 2000лв. С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,