Определение № 116 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4128/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Щ., чрез пълномощника му адвокат Х. Д., против решение № 2 от 8.01.2020 г., постановено по гр.д. № 519 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е обезсилено решение № 50 от 12.05.2017 г. по гр.д. № 102/2016 г. на Районен съд-Каварна в частта за уважаване на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР като Г. Г. Щ. е признат за собственик по отношение на Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д. на част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], включващ парцел * с площ от 860 кв.м., парцел * с площ от 815 кв.м. и парцел * с площ от 820 кв.м., от които 470 кв.м. собственост на ищеца, всички парцели, отредени за имот пл. № * в кв.21 по регулационния план на [населено място] от 1990 г., който към момента на одобряване на кадастралната карта със заповед № РД-18-28/30.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр.София неправилно е заснет като част от имота на ответниците Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д., представляващ ПИ с идентификатор *** и съдебното производство е прекратено в тази част. Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д. са подали чрез пълномощника си адвокат М. К. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че съдебното производство е образувано по обективно съединени искове по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявени от Г. Г. Щ. против Л. К. И. и Н. Л. И. /правоприемници на ищеца по договор за покупко-продажба по нотариален акт № 98, т.II, д.№ 1680/1996 г. на КРС за парцел * в кв.21 по регулационния план/ за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], която част включва парцел * с площ от 860 кв.м и парцел * с площ от 815 кв.м /с обща площ 1 675 кв.м/-двата парцела за имот пл.№* в кв.21 по регулационния план на селото от 1990 г. и за установяване на непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липса на заснемане на горната част от ПИ с идентификатор *** като самостоятелен имот отделно от имота-собственост на ответниците Л. К. И. и Н. Л. И., съставляващ парцел * в кв.21 по регулационния план от 1990 г. с площ от 830 кв.м, който е заснет неправилно също като част от ПИ с идентификатор ***, вместо да бъде нанесен като самостоятелен поземлен имот с отделен идентификатор и против Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д. за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], която част включва парцел * с площ от 860 кв.м и парцел * с площ от 815 кв.м /с обща площ 1 675 кв.м./, двата парцела за пл.№ * в кв.21 по регулационния план на селото от 1990 г. и за установяване на допусната грешка в кадастралната карта при нанасяне на границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, собственост на Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д.. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на всички ответници, че Г. Г. Щ. е собственик на а недвижим имот, представляващ част от ПИ с идентификатор ***, включваща парцели * с площ от 860 кв.м, парцел * с площ от 815 кв.м и парцел *-целият с площ от 820 кв.м, от които 470 кв.м. собственост на ищеца, всичките парцели за имот пл.№ * в кв.21 по регулационния план на [населено място] от 1990 г., който към момента на одобрение на кадастралната карта неправилно е заснет като част от имота на ответниците Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д., представляващ ПИ с идентификатор ***, като е установил и непълнота в кадастралната карта относно парцел * в кв.21 по регулационния план от 1990 г. с площ от 830 кв.м., собственост на Л. К. И. и Н. Л. И., заснет като част от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] и че същият следва да бъде индивидуализиран с отделен идентификатор, т.е. да бъде заснет като самостоятелна кадастрална единица в кадастралната карта. Първоинстанционното решение е било обжалвано изцяло от Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д.. С въззивното решение в частта, имаща характер на прекратително определение, е прието, че липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска против Л. К. И. и Н. Л. И. и в тази част въззивното производство е прекратено. В тази част произнасянето на въззивния съд не е атакувано, а следователно решението за установяване непълнотата в кадастралната карта, поради ненанасяне като самостоятелен на парцел * в кв.21 по регулационния план от 1990 г. с площ от 830 кв.м., собственост на Л. К. И. и Н. Л. И., а заснемането му като част от имота на ищеца, е влязло в сила. По отношение предявения от Г. Г. Щ. против Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д. иск въззивният съд е приел, че същият е недопустим, поради липса на правен интерес. Изложил е съображения, че с констативни нотариални актове от 1991 г. страните са се легитимирали като собственици на съседни имоти – ищецът на дворно място с площ 4085 кв.м., съставляващо имот пл. № * в кв.21 по плана на селото, за който са отредени парцели * - целият с площ от 1 360 кв.м, в който собственикът участва с 900 кв.м; V - с площ от 860 кв.м, който е изцяло собственост на ищеца; * - с площ от 815 кв.м изцяло негова собственост и *-целият с площ от 820 кв.м, от които 470 кв.м на ищеца, а ответниците на дворно място с площ от 5 105 кв.м, представляващо парцел * с площ от 1 430 кв.м; парцел * с площ от 1 360 кв.м - двата за имот пл.№ * в кв.22 по плана на [населено място], ведно с построените в парцел * къща и стопански сгради; парцел * с площ от 1400 кв.м и парцел * с площ от 1 315 кв.м. - двата за имот пл.№ * в кв.21 по плана на [населено място]. Въз основа на експертно заключение съдът е проследил кадастралното заснемане и регулационното отреждане на имотите, като е установил, че одобрената през 1990 г. регулация е изменена два пъти през 1992 г. – чрез обединяване на парцели * и * в кв.21 в парцел * в кв.21 с площ от 1798 кв.м., собственост на ищеца, както и по искане на заинтересованите собственици чрез промяна на границата между парцел * в кв.21 /на ищеца/ и * в кв.21 /на Е. К. Г. и П. К. С., последният наследодател на останалите ответници/, като е намалена площта на парцел * в кв.21 на 863 кв.м. и е увеличена площта на парцел * в кв.21 на 1977 кв.м. След продажбата на парцел * в кв.21 на Л. К. И. през 1996 г., понастоящем ищецът Г. Г. Щ. се легитимира като собственик на УПИ * /обединен от предишни V и VI-170,кв.21/ и * в кв.21 по ПУП на [населено място]. Видно от скици № * и * към заключението на съдебно-техническата експертиза, собствените на ищеца имоти са реална част от отразения в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***, разположени в южната му част, а останалата част от този поземлен имот, разположена в северната му част, е идентична с УПИ * в кв.21 по ПУП, собственост на Л. К. И. и Н. Л. И., за която районният съд е приел, че следва да бъде заснета като самостоятелна кадастрална единица с отделен идентификатор. Отчитайки, че Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д. не са оспорили правата на ищеца по констативния нотариален акт от 1991 г. и че понастоящем между техния имот и имота на ищеца липсва обща граница, съдът е формирал извод, че за Г. Г. Щ. липсва правен интерес да установява наличие на грешно заснемане на кадастралната граница между северната част от ПИ ***, идентична на част от УПИ *, кв.21 по ПУП, собственост на Л. К. И. и Н. Л. И. и ПИ ***, собственост на Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д., а се касае за спор за материално право между Л. К. И. и Н. Л. И., от една страна и Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д., от друга страна. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Г. Г. Щ. се позовава. на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1) неизследването и несъобразяването от страна на въззивния съд на положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази налице ли е приложение на регулацията по тях, така че парцелните граници да се трансформират в имотни, в противоречие ли е с разясненията в Тълкувателно решение № 8/2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС и на Тълкувателно решение № 3/2011 г. по т.д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС; 2) длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост; 3) следва ли в одобрената кадастрална карта границите на поземлените имоти да са нанесени съобразно последния приложен регулационен план и да отразяват вярно правото на собственост и дължи ли съдът изрично произнасяне за това; 4) при предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР ако в диспозитива на решението на съда липсва изрично произнасяне и посочване на установена грешка в кадастралната карта, то може ли със същото да бъде отстранена грешката/непълнотата в кадастралната карта и да бъде отразен действителния обем на притежавани права на собственост. Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са изцяло неотносими към мотивите на въззивния съд и по тях съдът не се е произнасял с оглед формирания извод за недопустимост на иска против Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д. и липсата на допустима въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което е уважен иска против Л. К. И. и Н. Л. И.. Самата теза на касатора, че искът с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има за предмет принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационен план и ищецът следва да установи, че към същия релевантен момент е бил собственик на имот, чиито граници са нанесени неправилно в кадастралната карта и не отговарят на действителните граници на имот съобразно обема на притежаваното право на собственост /от която е извел и останалите си доводи/ е правно необоснована и противоречи на изведеното в практиката на ВКС тълкуване. В мотивите към т.4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че при иск по чл.54, ал.2 ЗКИР /преди чл.53, ал.2 ЗКИР/ установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото и само по изключение правото на собственост се установява към минал момент, например в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ - предвид прякото отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно обезщетяване на бившия собственик. Практиката на ВКС по чл.290 ГПК /например решение № 79 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 2087/2018 г., ВКС, I гр.о., решение № 178 от 7.01.2020 г. по гр.д. № 2438/2018 г., ВКС, I гр.о.; решение № 162 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 4699/2018 г., ВКС, I гр.о. и др./ последователно приема, че е процесуално недопустимо решение ако е предявен и разгледан иск за притежавани в миналото права. Именно в тази насока са и мотивите на въззивния съд, че за ищеца липсва правен интерес от иска против Е. К. Г., П. Ж. С., Д. П. С.-И. и К. П. Д., тъй като след разпореждането от 1996 г. и понастоящем не се легитимира като собственик на съседен на техния имот, а въз основа на притежавани в миналото права не може да иска отстраняване на грешно отразена в кадастралната карта граница между техния имот и имот, който понастоящем не е негова собственост. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение