Определение от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Тодоров от гр. Стара Загора, подадена против чл. 35, ал. 2 и чл.39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. С определение от 27.09.2023г. съдът е дал указания на жалбоподателя по редовността на жалбата, които са изпълнени с негова писмена молба от 09.10.2023г. С влязло в сила определение № 10588 от 03.11.2023г. е оставена без разглеждане жалбата на Д. Тодоров от гр. Стара Загора, в частта, която е подадена против чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г./ и е прекратено производството в тази част. С оглед на това предмет на разглеждане в настоящото производство остава разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. Посочената в жалбата наредба има характер на подзаконов нормативен акт и съгласно чл.185, ал.1 АПК и чл. 187, ал.1 АПК, разпоредбите й могат да се оспорват пред съд без ограничение във времето. Компетентният за това съгласно чл.191, ал.1 АПК съд е тричленен състав на Върховния административен съд. Съдът констатира, че в качеството му на ползвател на водоснабдителна система, за жалбоподателя е налице личен правен интерес от обжалване, тъй като съгласно чл.186, ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. При условията на чл.196 във връзка с чл.154,ал.1 АПК следва да бъдат конституирани като страни по делото Д. Тодоров от гр. Стара Загора и министъра на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл. 196 АПК във връзка с чл. 170, ал. 1 и ал. 3 АПК съдът указва на издателя на процесния нормативен акт, че носи доказателствената тежест да установи наличието на фактически основания и изпълнението на законовите изисквания по издаването му. На основание чл. 196 във връзка с чл. 171, ал.4 и чл. 163, ал. 3 АПК съдът указва на жалбоподателя, че следва да докаже твърденията и възраженията, релевирани с жалбата. На основание на горното и на чл.196 АПК и чл.188 във връзка с чл.181 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,