Определение № 89 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 517/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. П. Д. П. е подал частна жалба срещу разпореждане № 4958 от 24.03.2010 г. на С. градски съд, Първо отделение, с което е върната неговата частната жалба срещу определение от 14.08.2009 г. постановено по гр.д. № 408 от 2009 г. на Софийския районен съд, 37 състав. В жалбата не са формулирани оплаквания. Ответника М. Б. Т. е депозирала отговор, в който взема становище че атакуваното разпореждане е правилно. Ответниците Ц. Б. К., К. Б. Ш. и Д. Б. Г. не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК и разгледана по същество е неоснователна. С определение от 14.08.2009 г. постановено по гр.д. № 408 от 2009 г. на Софийския районен съд, 37 състав е прекратен предявеният от частният жалбоподател срещу ответниците ревандикационен иск защото Софийският районен съд е намерил, че делото е подсъдно на СГС предвид цената на ревандикираният имот. Това определение е обжалвано от П. Д. П. по реда на чл.121 ГПК и по жалбата е образувано гр.д. № 9765 от 2009 г. по описа на С. градски съд. По това дело съдът е върнал частната жалба защото в указания едноседмичен срок жалбоподателя не е отстранил нередовността, изразяваща се в непосочване на обстоятелствата обуславящи порочността на атакувания съдебен акт. Съобщение до жалбоподателя е изпратено и получено лично на 23.11.2009 г. Разпореждането е правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,