Определение № 10694 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2024 г.

Настоящото произнасяне е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. В. против определение от № 1409/5.8.2024г., постановено по адм.д. № 475/2024 г. по описа на Административен съд Враца, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против „мълчалив отказ“ на кмета на община Враца да се произнесе по нейна молба вх. № 9400-0-15458(9)/12.63.2024г. за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, изграден в ПИ 12259.1018.101 по КККР на Враца, производството по делото е прекратено и са присъдени разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на определението. Ответникът – кмет на община Враца, чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба, излага доводи в подкрепа обжалваното определение, претендира оставяне в сила на определението и присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда разглеждането на делото, от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд Враца, довели до прекратяване на производството. В производствата в производството по установяване и премахване на незаконни строежи (по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ) е предвидено самосезиране на органите по незаконно строителство, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица не е обвързващо за органа, тъй като тези лица не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. При упражняване на правомощията по чл. 222 и следващите от ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за започване на производство по установяване на незаконен строеж и произнасяне в определен срок. При липса на задължение да образува такова производство и да се произнесе по сигнал отправен до него, административния орган не може да формира мълчалив отказ. Такъв е налице само когато органът е длъжен да се произнесе по отправено до него искане, а както бе посочено – такова задължение липсва. Освен това, както правилно е отбелязал в мотивите си Административен съд Враца, съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ индивидуални административни актове по този закон подлежащи на обжалване са актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, но не и отказите да бъдат издадени такива актове. Цитираната от частният жалбоподател норма на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ в частта й „отказите за издаването им“, визира отказа да бъде издаден позитивен индивидуален административен акт, но е и отказ от категорията на процесния – да бъде премахнат строеж. В горния смисъл е и безпротиворечивата практика на Върховния административен съд на Република България, включая посочените от представителя на ответника съдебни решения. Доводите в частната жалба в противен смисъл са неоснователни. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство Административен съд Враца е постановил допустим, валиден и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на разноски, в размер 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,