Определение № 5305 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. М. К. и Д. Т. К. против определение № 646 от 13.2.2025 г., постановено по адм. д. № 1179/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на настоящите частни жалбоподатели срещу Заповед № 2202/25.09.2024 г. на Кмета на Община – Пазарджик, с която е наредено на Е. Г. К. да премахне незаконен строеж „Метален навес“, попадащ върху поземлен имот с идентификатор 53285.50.97 по СГКК [населено място], местност „[наименование]“ – „за стопански двор“, землище [населено място] и прекратил производството по делото. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно поради нарушение на материални закон и производствените правила. Твърдят, че владеят навеса продължително време, че били извършвали постоянни ремонти с цел съхраняването на обекта, което ги правело извършители на строежа. Нареденият за премахване обект не представлявал строеж, а бил преместваем обект, за чието премахване била предвидена различна процедура. Искат отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на община Пазарджик не изразява становище по частната жалба. Ответникът Е. Г. К. в писмен отговор оспорва частната жалба. Излага съображения в подкрепа на обжалваното определение. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Пазарджик, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на касаторите срещу посочената заповед поради липса на интерес от оспорването и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че за С. М. К. и Д. Т. К. не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като не са нейни адресати, не са собственици на разпоредения за премахване обект, не са и извършители на строежа. Така постановеното определение е правилно. В производството по премахване на незаконни строежи страни са единствено органа, издал административния акт и адресата на задължението за премахване на незаконния строеж, който в случая е Е. К.. Наличието на правен интерес от оспорване на административен акт представлява положителна процесуална предпоставка, липсата на която препятства развитието на съдебния процес. Правният интерес е налице, когато актът засяга пряко и непосредствено субективни материални права на оспорващия. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба № 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Жалбоподателите не са адресати на заповедта и не се легитимират като собственици на строежа, нито като негови извършители или възложители и следователно заповедта не създава нито задължения за тях, нито накърнява техни права. Фактът, че ползват навеса и че са го ремонтирали не ги прави собственици на обекта нареден за премахване, за да се приеме, че със заповедта се накърняват техни права и интереси. Твърдението на жалбоподателите, че процесният навес е преместваем обект, което е в съзвучие с изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза не променя извода за липса на интерес от оспорването. Дори да беше проведена процедура по премахване на преместваем обект по реда на чл. 57а от ЗУТ, С. и Д. К. отново не биха имали правото да оспорят крайния акт за премахването му. Адресати на тази заповед съгласно чл. 57а, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, могат да бъдат, собственика на терена или собственика на обекта. В случая собственик на терена е Е. К., а не К., които не са собственици и на навеса. Следователно и в този случай за последните не би бил наличен интерес от оспорване. Дали със заповедта обектът правилно е определен като строеж или административният орган неправилно не го е квалифицирал като преместваем е въпрос отнасящ се до законосъобразността на оспорената заповед и който може да бъде разрешен със съдебен акт по съществото на спора при редовно сезиране на съда, каквото в случая не е налице, поради липса на интерес в полза на оспорващите. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото Административен съд Пазарджик е постановил правилен съдебен акт който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на отвехника Е. К. за присъждане на разноски, която следва да бъде уважена в нейния претендиран и доказан размер – 400,- лева, адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,