Определение № 130 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 841/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ при Министерството на правосъдието, [населено място] срещу решение №567/07.11.2013 год. по в. гр. д. № 843/2013 на Окръжен съд [населено място], в частта, в която е потвърдено решението №77/18.05.2013 год. по гр.д. № 3/2013 г. на РС [населено място], с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ [населено място] при МП е осъдена да заплати на Н. Г. И. сумата 4 901,79 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно определената продължителност в дежурства, както и мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2010 год. до датата на исковата молба 02.01.2013 год. в размер на 825,81 лв. В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос: Следва ли 4-те часа време на разположение в рамките на 24 часовото дежурство да се отчитат като част от работното време. Счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Ответникът по касация Н. Г. И. от [населено място], не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Формулираният от касатора въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото. Така формулирания въпрос се разглежда в контекста на поставените за разрешаване въпроси по ТД № 8/2013 год. на ВКС, Гражданска колегия. С оглед на това и по аргумент от чл. 229,ал.1,т.4 и чл. 292 ГПК ВКС, 3-то г.о. счита, че настоящото производство следва да се спре до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по посоченото Тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,