Решение № 610 от 9.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2639/2011 г.

Решение № 610 от 9.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2639/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 276/2011 г. по описа на Районен съд-Кюстендил. В искането, като предпоставка за допустимостта му, са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1 и 3 от НПК - допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за отмяна на постановеното по делото определение № 63/12.04.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския районен съд. Пред касационната инстанция осъденият С. А. И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. Процесуалната история на делото е следната: С протоколно определение № 151/4.10.2010 г. по н о х д № 1588/2009 г./образувано по обвинителен акт/, състав на Кюстендилския районен съд е одобрил споразумение между районния прокурор и защитника на И. - адвокат А. от АК-К., с което И. е признат за виновен в това, че на 20.03.2008 г., в [населено място], в съучастие с други подсъдими по същото дело е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание 3 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С последващо определение от същата дата и по същото дело, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложено най-тежко общо наказание от три месеца лишаване от свобода за предишни три осъждания на И., като е постановено то да бъде изтърпяно при общ първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Това второ определение е било обжалвано пред Кюстендилския окръжен съд, но поради оттегляне на жалбата от подсъдимия, производството е прекратено. По искане на осъдения по реда на глава тридесет и трета от НПК е била образувано касационно производство за проверка по реда на възобновяването на цитираното определение за одобрено споразумение. Състав на ВКС, първо наказателно отделение, с решение № 64/22.02.2011 г. е отменил по посочения извънреден ред цитираното определение за одобрено споразумение и върнал делото на Кюстендилския районен съд, за ново разглеждане. В съобразителната част на касационното решение е посочено, че наказанието определено със споразумението, неправилно е определено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вместо по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, тъй като за деянието за което е постигнато споразумението не се предвижда минимум за наказанието лишаване от свобода. При новото разглеждане на делото, съдът е одобрил постигнато споразумение между същите страни, /само вместо защитникът А. споразумението сключено по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК е подписано от адв. А. К. от К.. АК/, с което на осъдения е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Зачетено е времето на предварително задържане на осъдения по правилата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК. При проверката по делото /в рамките очертани от съдържанието на искането на Главния прокурор/ се установи, че в него е акцентирано на това, че прокурорът от Районна прокуратура - К. е изготвил и внесъл в съответния районен съд обвинителен акт срещу С. И., в който неправилно е квалифицирал описаните в него факти, вместо като престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК - кражба, като по-леко наказуемо престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК - умишлено унищожаване на чуждо имущество. Твърди се, че с допуснатото противоречие между изложената фактическа обстановка и правната квалификация на деянието, прокурорът е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата по чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК, относно изготвянето на обвинителния акт, както и това, че съдът е бил длъжен при констатацията на това и посоченото несъответствие да прекрати производството и да върне делото на прокурора на основание чл. 249, ал. 1 от НПК. Твърди се, че като не е сторил това, а е одобрил постигнатото споразумение в нарушение на материалния закон е допуснал и нарушение на чл. 384, ал. 7 от НПК. Настоящият състав намира, че в случая не е допуснато цитираното нарушение, тъй като цитираният в искането чл. 249, ал. 1 от НПК не съдържа хипотеза, която да допуска съдията - докладчик да прекрати съдебното производство, тогава когато на досъдебното производство е допуснато нарушение от прокурора. Още преди приемането на новия НПК, в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/2002 г. но ОСНК при ВКС, в т. 1 е прието, че осъществявайки своите функции на първата фаза от наказателния процес, прокурорът не само е длъжен, но е и овластен да съблюдава за обезпечаване правото на защита на обвиняемия и другите участници в наказателното производство. Недопустимо е делото да се връща в досъдебната фаза за нарушения, свързани с процесуалната фигура на прокурора, именно поради ръководното му положение в тази фаза на процеса. В качеството си на страна в съдебното производство прокурорът не може да се ползва от своето процесуално поведение, когато е бил dominus litis. Ограниченията на правата на държавния обвинител могат да имат значение, само ако са допуснати в съдебната фаза на процеса, в която той участва като страна, равнопоставена на другите страни, нуждаеща се от равностойна закрила. Затова в чл. 249, ал. 1 от НПК, /респ. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, към който препраща/, законодателят не е предвидил възможност за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за допуснати от него нарушения в досъдебната фаза на наказателния процес. По посочените съображения, свързани с ръководната роля на прокурора в тази фаза, както и поради главното предназначение на обвинителния акт - да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, в случая не е засегнато правото на обвиняемия и на неговия защитник, тъй като в обвинителния акт е посочена правна квалификация за по-леко наказуемо престъпление. Освен това, като е сключил споразумението одобрено от съда, прокурорът като страна по него сам се е отказал от възможността да се разгледа делото по общия ред, където чисто хипотетично, той би имал възможността да измени обвинението. Съдът няма процесуална възможност да отстрани визираното в искането неправилно квалифициране на описаното от фактическа страна престъпление. Ето защо, не са налице предпоставките за отмяна на определението за одобрено споразумение, по реда на възобновяването на наказателните дела. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение